Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. Х. Ц. против решение по адм. д.№ 183/2013 г. по описа на Административен съд-Плевен. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност. Съдът не е обсъдил наказателните постановления, които не са му връчени и по този начин е лишен от възможността да възстановява всяка календарна година по 13 точки. Няма мотиви са колизията на две наказателни постановления от една и съща дата, като в едното от тях няма отнемане на контролни точки, а в другото има посочено, че се отнемат 10 контролни точки. В случая това е от важно значение за спора, защото е следвало да му бъдат възстановени 13 контролни точки. Ответната страна не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото на жалбоподателя са отнети общо 44 контролни точки. Съгласно чл. 2 от Наредба № Із - 1959 от 27.12.2007 година за определяне на първоночалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и чл. 157, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство получава първоначално 39 контролни точки за отчет за извършените от него нарушения на закона (ЗДвП). Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това законово задължение произтичащо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата има за последица издаване на заповед по чл. 171, т. 4 от същия закон, с която се прилага "принудителната административна мярка" имаща за цел да обезпечи пряко изпълнение на задължение произтичащо от диспозицията на правната норма. При отнети 44 контролни точки и установено неизпълнение...