Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. Б. от гр. С. срещу решение № 2331/09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 735/2013 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2031112053/29.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – р. София, потвърден в оспорената част с решение № 2570/30.10.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 575, 10 лв. и лихви 413, 83 лв. и за 2006 г. в размер на 110, 80 лв. и лихви 65 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката не е спазен реда по чл. 30, чл. 31 и чл. 32, както и на чл. 25, ал. 2 ЗОДФЛ отм. относно признатите намаления за разходи при формиране на данъчните основи за облагане на доходите на физическите лица. Оплакване се съдържа и относно непризнатото данъчно облекчение по чл. 29а ЗОДФЛ отм. . Останалите оплаквания са насочени към проведеното ревизионно производство, а не към съдебния акт, подлежащ на обжалване пред настоящата касационна инстанция и е свързано с довода на касаторката че е следвало да се доказват доходи, а не разходи, по които косвено да се приемат доказани доходите и това според нея е така, след като не се признават доходи, съответстващи на разходите, при наличие на съпружеска имуществена общност (СИО). В касационната жалба се твърди, че съдът...