Производството е касационно по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на СДВР против решение № 67 от 20.03.2008г. на Софийски градски съд, АО, III ж състав, постановено по адм. дело № 04088/2006г., с което прогласена нищожността на заповед № 9123/28.10.2005г. на директора на СДВР, с която на Р. В. С. е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок до 28.10.2015г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

Ответната страна Р. В. С., чрез процесуален представител писмено възразява по жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната пред него заповед № 9123/28.10.2005г. на директора на СДВР за налагане на ПАМ "забрана за влизане в страната" за срок до 28.10.2015г. е връчена редовно на пълномощник на адресата адв. Попова на 10.08.2006г. и от тогава е започнал да тече срока за обжалването й. Съдът не възприема, че заповедта е връчена при отказ за получаването й на 28.10.2005г., който е удостоверен с подпис на двама служители на МВР. Решаващият състав счита, че обжалваната заповед е нищожна като издадена без правно основание, тъй като целите на принудата биха се осъществили с привеждане в действие на друга заповед № з-2821/06.06.2001г., с която на лицето е наложена същата ПАМ за срок от 5 години, който не...