Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е обективно съединени касационна жалба на Н. И. Б. и частната жалба н

а Н. Т. Б. от гр. Б. срещу решение N 2212 от 12.12.2013 год. по адм. дело N 1717/2013 год. по описа на Административен съд - Бургас. Т. се, че е незаконосъобразен изводът на съда за липсата на правен интерес за Н. Б. да оспори пред съда акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), защото имотът е съсобствен между Николай и Н. Б.. Неправилно съдът е приел, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспорения пред него административен акт. Неправилно е определен размер на дължимата такса битови отпадъци (ТБО). Искат отмяна на решението в прекратителната му част, отмяна на решението и пререшаване на спора по същество, като бъде обявен за нищожен АУЗД N АУ004704 от 20.06.2012 год., издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б.. Ответната страна не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Правилно съдът е приел, че съпругата на адресата на акта няма правен интерес от оспорването му, тъй като спрямо нея не са установени задължения за ТБО, а установените в акта такива са съобразени с правото на собственост на Н. Б. и по-конкретно с декларираните от него идеални части от имота. Не са налице основания за обявяване нищожността на процесния АУЗД, а предвид обстоятелството, че жалбата срещу него е извън 14-дневния преклузивен срок за обжалване, то възраженията за неправилно определен размер на дължимата такса нямат отношение към преценката за нищожност и не следва да се обсъждат, поради което решението и в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд,...