Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. К., в качеството й на пълномощник на "Транс-юг" АД гр. П., срещу решение № 691 от 24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 804/2009 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Кметът на община П. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Транс-юг" АД със седалище и адрес на управление гр. П. против отказа на кмета на общината да извърши административна услуга, изразяваща се в издаване на скица за поземлен имот, находящ се в гр. П., ул. "Д. Г." кв. 119 по плана на града с площ от 1860 кв. м, ведно с построените в него павилиони с площ от 35 кв. м и 9 кв. м. За да постанови този резултат е приел за установено, че търговското дружество - жалбоподател е правоприемник на държавна организация ДАП "Смесено автостопанство". Приел е още, че по силата на заповед № РД-14-35 от 18.09.1995 г. на министъра на транспорта, издадена на осн. чл. 94, ал. 1, т. 1 от НДИ отм. , чл. 137, ал. 1, т. 4 и т. 7 и чл. 147, ал. 2 от Търговския закон, ПМС № 7/1994 г. и чл. 10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост в държавните предприятия е потвърдено правото му на собственост за обект, включен в капитала на търговското дружество, а именно "Таксиметрова станция", изградена в кв. 119, ул. "Д. Г." гр. П., представляващ процесния поземлен имот. Съдът е установил, че този имот така, както е описан в заявлението до административния орган, не съществува по кадастралния и регулационен план на гр. П. от 1971 г. и от 1987 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че отказът на кмета да издаде исканата скица - както мълчаливия, така и последвалият го изричен отказ, формулиран в писмо от 18.09.2009 г. (изх. № 94-00-5029 от същата дата), е правилен и законосъобразен, тъй като кметът на общината е в обективна невъзможност да извърши административната услуга. Така постановеното е неправилно.

Издаването на скица представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "б" от Закона за администрацията, извършването на която е в компетенциите и задълженията на общинската администрация. С представените към молбата от 11.08.2009 г. документи - копие от АДС № 1310/02.10.1984 г.; копие от заповед № РД-14-35 от 18.09.1995 г. на министъра на транспорта; копие от разпореждане на МС № 111/1992 г. и копие от кадастрална скица е доказан правния интерес на молителя от извършване на услугата и издаване скица за имота, представляваща извадка от устройствения план.

По делото не се спори, че имотът, находящ се в гр. П., ул. "Д. Г." кв. 119 по плана на града с площ от 1860 кв. м, ведно с построените в него павилиони с площ от 35 кв. м и 9 кв. м е собственост на търговското дружество.

Не се спори също, че такъв имот съществува, включен е в капитала (уставния фонд) на търговско дружество и е бил предмет на разпореждане със заповед № РД-14-35 от 18.09.1995 г. на министъра на транспорта, ПМС № 7/1994 г. и Правилника за реда за упражняване правата на собственост в държавните предприятия. Този извод следва и от анализа на представената по делото техническа справка на началника на управление "Сухопътен транспорт" при Министерство на транспорта (л. 19-27).

Установено по делото е, че имотът е отразен в кадастралната скица, представена от касатора със заявлението, пред вид на което и независимо от евентуалните пропуски в последващите регулационни планове, отказът за издаване на скица следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за извършване на поисканата административна услуга.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноските по делото се явява основателна и следва да се уважи. Видно от приложените доказателства търговското дружество е заплатило държавни такси по делата в размер на 75 лв. (л. 5 на АД 804/2009 г. на АС - Благоевград и л. 6 на АД № 731/2010 г. на ВАС) и възнаграждение на адв. К. по договори за правна защита и съдействие от 18.11.2009 г и от 09.12.2009 г. общо в размер на 800 лв. Тези разноски, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат възстановени на касатора от бюджета на органа, издал обжалвания отказ, а именно община П..

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 691 от 24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 804/2009 г. от Административен съд Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

отказа на кмета на община П., формулиран в писмо изх. № 94-00-5029 от 18.09.2009 г., да издаде скица за поземлен имот, находящ се в гр. П., ул. "Д. Г." кв. 119 по плана на града с площ от 1860 кв. м, ведно с построените в него павилиони с площ от 35 кв. м и 9 кв. м, като незаконосъобразен и ВРЪЩА

преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга. ОСЪЖДА община П. ДА ЗАПЛАТИ

на "Транс-юг" АД със седалище и адрес на управление гр. П., Булстат 101007600, представлявано от изпълнителния директор инж. К. П., съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 875

(осемстотин седемдесет и пет)

лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Т. П.

Г.Х.