№10 София, 20.03.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й адвокат В. Х. против решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 929 от 8.06.2016 г. по гр. д. № 7783/2015 г. на Районен съд-Бургас за признаване за установено по отношение на [община], че поземлен имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 1793 кв. м., съставляващ парцел II от кв. 68 е частна държавна собственост, като [община] е осъдена да предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В постъпил по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, държавата оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 391 от 28.09.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на З.-отм. и действащ понастоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя...