Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Рудник „Т.-3“, [населено място] – клон на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А., чрез юрисконсулт И. П., срещу въззивно решение № 202/16.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в. гр. д. № 1175/2017 г., в частта, с която исковете са уважени в размер на 6007, 65 лв. – главница, 712, 80 лв. мораторна лихва и съдебноделоводните разноски.

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –липсват мотиви на въззивното решение, изложените съображения са неясни и противоречиви; нарушение на материалния закон – чл. 228 и чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД – по вземането с правно осн. чл. 222, ал. 3 КТ работодателят изпада в забава след покана. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции.

Насрещната страна Л. Г. К., чрез адв. В. Ч., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебните разноски, направени в касационната инстанция.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като е отменил изцяло решението на Гълъбовския районен съд, е осъдил ответника Рудник „Т.-3“, [населено място], клон на [фирма], [населено място], да заплати на ищеца Л. Г. К. общо сумата 6 007, 65 лева /шест хиляди и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща парично обезщетение по чл. 328, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 222, ал. 3, чл. 223, ал. 3 и чл. 281, ал. 2 от КТ, ведно с мораторната лихва върху тази сума за времето от 01.10.2015 г. до 30.11.2016 г. в размер на 712, 80 лева, като е отхвърлил исковете за главница над присъдената сума от 6 007, 65 лева до претендираната 6 768 лева и за мораторна лихва над присъдената сума от 712, 80 лева до претендираната 803 лева.

Въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно фактите по делото. Произнесъл се е като контролноотменителна инстнация и посочил, че районният съд неправилно е тълкувал стеснително нормата на чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и че неправилно било определено приложното поле на чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ. Последната разпоредба посочвала елементите, които се включвали в брутното трудово възнаграждение /Б./ при определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ. База при определяне на обезщетението по чл. 222 КТ, представлявало полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. В тази стойност не се включвали само „постоянните“ плащания, а всички плащания, като не следвало получените от ищеца плащания през последния му отработен месец да се разделят на облагани и необлагани с данъци и осигуровки. Посочил, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено, а от т. 1 и т. 2 на същото следва, че работодателят дължи допълнително 6 007, 65 лв. от общо претендираната 6768 лв. и съответно съответно 712, 80 лева - мораторна лихва, от общо претендираните 803 лв.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с множество въпроси, които обобщени се заключават в питане кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

Въпроси за това конкретно плащане, извършено през съответен месец от касатора – ответник на работника – ищеца, дали следва да се вземат предвид, могат да се разрешат при постановяване на решение по съществото на спора, а не съставляват правни въпроси по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Освен това, липсват и мотиви на въззивния съд – каква точно сума, по какъв начин формирана, той е взел предвид, за да определи обезщетението, дължимо в случая по чл. 222, ал. 3 КТ. Изложение са единствено съображения за неправилност в правените изводи на първата инстанция, както и заключение, че паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за съответния срок, като в брутното трудово възнаграждение се включват всички плащания, без значение дали са с постоянен характер. Последното разрешение е в противоречие с тълкуването, възприето в практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, сочена от касатора – решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС, решение № 257/20.10.2014 г. по гр. д. № 7716/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. на ВКС.

В заключение, касационно обжалване следва да се допусне по обобщения, уточнен от касационната инстанция, правен въпрос, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) следва да се разглеждат като евентуални, а и при наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, без значение е наличието на противоречива съдебна практика, нито може да се обоснове разглеждане на въпроса с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, щом не се твърди, че установената по чл. 290 ГПК практика е неточна или се нуждае от осъвременяване и промяна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 202/16.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в. гр. д. № 1175/2017 г. в частта, с която Рудник „Т.-3“, [населено място], клон на [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Л. Г. К. сумата 6 007, 65 лева /шест хиляди и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща парично обезщетение по чл. 328, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 222, ал. 3, чл. 223, ал. 3 и чл. 281, ал. 2 от КТ и мораторната лихва върху тази сума за времето от 01.10.2015 г. до 30.11.2016 г. в размер на 712, 80 лева, както и относно съдебноделоводните разноски.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 134, 41 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: