Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. П. Т., чрез адв.. С. като процесуален представител, срещу решение № 619 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело №836/2013 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ПТ-492 от 31.07.2013 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) - Свищов за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил допустимите изключения и критериите за тях в случая по чл. 10, ал. 11, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), тъй като стойността на разпореждането с недвижими имоти и стойността на дарената идеална част е по – малка от 3 900 лв., представляваща 60 - кратния размер на гарантирания минимален доход от 65 лв. Излага съображения, че е извършена приживе делба на наследство, а не едностранен акт за безвъзмездно разпореждане със свой имот. Поддържа, че съдът неправилно е оценил доказателствата по делото и неправилно е приложил материалния закон. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и ДСП – Свищов да бъде задължен да отпусне исканата социална помощ.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Свищов не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба...