Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът «Коловаг»ЕООД моли да бъде отменено решение №427/20.02.2013г. по адм. д.№2495/2012г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА №131200882/27.04.2012г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на «Коловаг»ЕООД против РА №131200882/27.04.2012г. на ТД на НАП-Пловдив. С ревизионният акт е определен ДДС за довнасяне 133 801, 85лв с лихви за м. 2.2011г. на основание чл. 13 ал. 1 и чл. 84 ЗДДС, тъй като е получател на резервни части от регистрирано по ДДС германско дружество по вътреобщностно придобиване.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията, поради факта, че заповедта за възобновяване на ревизията от 12.12.2011г. е връчена на ревизираното лице на 2.02.2011г. Правилно съдът е приел, че прилагането в преписката на формуляра SCAC е извършено след повторното възобновяване на ревизията със заповед от 23.01.2012г. Неоснователен е и доводът за приложение на чл. 13 ал. 4 т. 8 ЗДДС, според който не е вътреобщностно придобиване на стоки получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие, че след извършване на работата, стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка. Обосновано съдът е приел, че предмет на вътреобщностното придобиване са резервни части – лагери и букси, които ревизираното лице е използвало, за да произведе колооси, а последните са доставени на немското дружество, изпращач на резервните части. Правилен е изводът на съда, че в случая не е налице обработка на придобитите части, след която частите остават същите. Предмет на последвалата вътреобщностна доставка е друго изделие – колооси, произведени от получените по вътреобщностното придобиване резервни части. Съдът като е отхвърлил жалбата против РА е постановил законосъобразно съдебно решение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №427/20.02.2013г. по адм. д.№2495/2012г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.