Образувано е по касационна жалба на Г.И, от [населено място] против решение № 131 / 14.08.2020 г. по адм. дело № 186 / 2020 г. на Административен съд – Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), §1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неизясняване статута на земеделски производител и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Шумен, чрез юрисконсулт Л.И изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 2153 – 27 - 16 на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД – 1 – 27 – 00713134 от 31.01.2020 г., издадени от контролен орган на НОИ, с които на Ибрямова е разпоредено да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец № 1 за месеците 07, 08, 09, 10, 11, 12 през 2014 г.; 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12 през 2015г.; 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 през 2016г.; 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12 през 2018г. и 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12 през 2019г..

Жалбоподателката Г.И, от [населено място] е регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ш. с обработваема земеделска земя, намираща с в гр. Ш., ЕКАТТЕ 83510, с площ 0, 0456 ха, засята с трайни насаждения.

Обжалваните задължителни предписания на контролен орган отм. ши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Шумен с № ЗД-1-27-00713134 от 31.01.2020 год. са издадени по повод въведен случай в списък за наблюдение на земеделския производител с цел установяване достоверност на подадената от него информация в Регистъра на осигурените лица. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № КП-5-27-00713124 / 31.01.2020 г. и същата е установила, включително и от обясненията на жалбоподателката, че отглежданата продукция е за лични нужди, а не с цел продажба, което рефлектира върху статута й на земеделски производител по смисъла на КСО. Приел е, че не е упражнявана трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3 от КСО и осигуряваната не е осигурено лице.

От Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ш. са приобщени регистрации на Ибрямова като земеделски производител на 30.07.2014г., пререгистрация на 04.02.2015г. и 14.01.2016г., отписване на 29.11.2016г., нова регистрация на 16.05.2018г. и пререгистрация на 11.10.2018г./2019г.

Приложени са анкетна карта и формуляр за отглеждани винени лозя с площ 0, 0456 ха; наемни договори с трето лице за процесното лозе с площ 456 кв. м., находящо се в местността „Под манастира“, гр. Ш.. Изискана и приобщена към делото е и справка от НБД „Население“-О. Ш, от която е видно, че лицето е със семейно положение – разведена. Приложена е и справка за изплатените обезщетения за периода 01.2014 г. - 12.2019 г.

Правилно административния съд е изяснил важния за спора факт, че Г.И, от [населено място] не е упражнявала трудова дейност за процесните периоди.

Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

Достигайки до същите изводи административният съд е изяснил правилно съществото на спора и е постановил законосъобразно съдебно решение при точно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Ирелевантни са доводите на касатора за необходимост от провеждане на съдебно производство за прогласяване недействителност на волеизявлението за вписване в регистъра на земеделските стопани. Неговата валидност в качеството му на формален акт е безспорна, но тя не е единствено определяща за осигурителноправния статут на жалбоподателката.

Твърденията в касационната жалба за неизясненост на делото от фактическа страна не кореспондират с доказателствата по делото.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 / 14.08.2020 г. по адм. дело № 186 / 2020 г. на Административен съд – Шумен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.