Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н.М от [населено място] против решение № 758 от 14.04.2020 г. по адм. д. № 2384 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 35 от АПК и на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националeн осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Н.М от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е приел, че придобитият от жалбоподателя трудов стаж като шофьор и шофьор...