Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на С.С от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв.. З, против решение № 2443 от 08.05.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 2195/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1403893-091-01 от 02.12.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – София, потвърден с Решение № 222/16.02.2015 г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който на С.С е начислен данък по Закон за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2011 г. в размер на 13 670, 00 лв. и съответните лихви в размер на 715, 95 лв.
В касационната жалба са посочени и развити оплаквания, от които може да се изведат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касаторът оспорва извода на съда, че пазарната цена на дружествените дялове е правилно определена от приходните органи в размер на 137 000 лв., като твърди, че нито едно от експертните заключения в административното и съдебното производство не е изготвено по някой от методите, посочени в Наредба № Н-9. Моли съда да отмени обжалваното решение и ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез юрк.. Б, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на С.С против ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1403893-091-01 от 02.12.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – София, потвърден с Решение № 222/16.02.2015 г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който на лицето е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 13 670, 00 лв. и лихви в размер на 715, 95 лв.
За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.
По същество на спора съдът е установил, че С.С е продал 10 дяла от капитала в „НОУБЪЛ ГРАФИКО“ ООД на съдружниците си за общата сума 1 000, 00 лв., като е приел, че страните по сделките за прехвърляне на дружествени дялове са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „в” от ДР на ДОПК. Споделил е извода на приходните органи, че е налице хипотезата на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, обосновано с констатацията, че продажбата на дружествените дялове на „НОУБЪЛ ГРАФИКО“ ООД между ревизираното лице и съдружниците му не е подчинено на пазарните принципи, тъй като сделката е извършена на цени, различни от пазарните, а страните по нея са свързани лица. От така установените обстоятелства според съда може да се обоснове опит за отклонение от данъчното облагане. Приел е, че приложената цена се отклонява от пазарната такава, което е оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на ревизираното лице от прехвърляне на имущество.
В хода на ревизионното производство, с оглед констатациите на приходните органи и в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 637 от 11.04.2014 г. на директора на дирекция ОДОП - София, е възложена експертиза за определяне пазарната цена на продадените дружествени дялове. Съдът е установил, че експертизата е изготвена въз основа на информацията, съдържаща се във финансовите отчети на дружеството, а пазарната стойност /цена/ на дял от капитала е определена от гледна точка на понятието за справедлива пазарна стойност, съгласно стандартите за бизнес оценяване.
В съдебното производство е проведена съдебно-оценителна експертиза, дала заключение за пазарната стойност на 1 дружествен дял от капитала на „НОУБЪЛ ГРАФИКО“ ООД, като за формиране на крайния си извод, съдът е възприел заключението на експертизата, проведена в административното производство. Посочил е, че същата е изготвена в съответствие с изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. на МФ, като е използвала метода на справедливата пазарна стойност, като такъв, даващ най-точна оценка на стойността на един дял от капитала на търговското дружество. На база стойността на капитал и резерви, справедливата пазарна стойност на активите и задълженията, експертът е определил пазарна цена на дял от капитала в размер на 13 770, 00 лв. Въз основа на установеното от експертизата, идентично с приетото от приходните органи, съдът е формирал извод за законосъобразност на размера на определените с РА задължения.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационният съд намира изводите на Административен съд София-град за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По делото не се спори за фактите и те правилно са установени от първоинстанционния съд. Страните по сделките от 06.04.2011 г., като съдружници, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ДОПК, за които случаи за определяне на данъчните им задължения разпоредбата на чл. 77 ЗДДФЛ препраща към нормите на ЗКПО за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане. Както правилно са приели ревизиращите относими са нормите на чл. 15, ал. 1 ЗКПО (за свързани лица ДО се определя и облага при условията, които биха възникнали за несвързани лица) и чл. 16, ал. 1 ЗКПО - взема се под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. По делото не е спорно, че извършената продажба на дружествени дялове е между свързани лица и съгласно признанието на ревизираното лице не е подчинена на пазарни принципи, поради което правилно приходните органи са приели, че съставлява хипотеза на отклонение от данъчно облагане и в случая са приложими разпоредбите на чл. 77 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, а продажбата е следвало да бъде извършена по пазарни цени.
Спорно по делото е било как е установена пазарната цена на продадените дружествени дялове в ревизионното и съдебното производство.
Съгласно § 1, т. 10 ДР ДОПК, установяването на пазарна цена се извършва по ред, способи и методика, които са нормативно установени. "Пазарна цена" според легалното определение е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани. Посочени са основно пет метода за определяне на пазарните цени като приложението им е уредено в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Касационната инстанция намира, че с оглед специфичния предмет на договорите за продажба – дружествени дялове, посочените в Наредбата методи са неприложими, поради липса на достатъчно аналог за сравнение, в какъвто смисъл е и становището на експерта в съдебно-оценителната експертиза, поради което за определяне цената на дружествените дялове, обосновано и двете оценителски експертизи са използвали един и същи метод за оценка – Методът на чистата стойност на активите, като са се позовали на Стандартите за бизнес оценяване. Методът на чистата стойност на активите е единият от основните методи, които се използват от оценителите при изготвянето на оценката на активите на търговско дружество. Съгласно посоченото от експертите, с цитирания метод се оценява пазарната стойност на отделните видове активи на предприятието, като се изхожда от предположението, че в условията на конкуренция нормалният купувач не би платил за предлаганите от обекта активи повече, отколкото би заплатил за придобиването на аналогични активи със същите технико-икономически параметри като степен на годност, използваемост, точност, технологичност и др. Методът на чистата стойност на активите позволява стойността на оценяваното предприятие да се определи като разлика между пазарната стойност на активите и пазарната стойност на задълженията му към датата на оценката. Именно по този метод експертът е определил справедливата пазарна стойност на един дял от капитала на „НОУБЪЛ ГРАФИКО“ ООД, като съгласно посоченото от експерта в съдебното производство, този подход дава най-точна оценка на стойността на един дял от капитала на търговското дружество.
С оглед изложеното, обосновано е кредитирана от съда изготвената в ревизионното производство оценителна експертиза, в която по метода на чистата стойност на активите, е определена стойността на един дружествен дял в размер на 13 770 лв., формиран от чистата стойност на капитала, представляваща разлика между стойността на правата и задълженията на дружеството, съгласно баланса му към 31.12.2010 г. и към 30.04.2011 г. Касационната инстанция споделя извода на съда, че следва да бъде кредитирано заключението на оценителя, изготвено в ревизионното производство, като прецизно и обосновано.
Действително определянето на пазарната цена е следвало да стане по реда на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, но както беше посочено по-горе, съобразено със Стандартите за бизнес оценяване, един от най-широко приложимите методи за определяне на пазарна цена при оценка на капитала на търговски дружества е Методът на чистата стойност на активите. Единствено поради липса на посочена и изследвана съпоставима неконтролирана сделка не може да се приеме за незаконосъобразен подходът по определяне на справедлива пазарна стойност по друг метод, относим към оценката на собствения капитал, различен от посочените в Наредба № Н-9/2006 г. Определената по посочения по-горе метод цена на дружествените дялове, касационната инстанция счита, че е най-близка до пазарната оценка, използвана за целите на чл. 77 ЗДДФЛ, вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че в ревизионното производство пазарна цена на дружествените дялове е установена по към момента на продажбата им, което обстоятелство правилно е възприето от съда в обжалваното решение.
С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноски за настоящето производство зца юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2443 от 08.05.2020 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА С.С да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, сума в размер на 986, 29 лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.