Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът С.С моли да бъде отменено като неправилно решение № 67/22.05.2020 г. по адм. д. № 51/2020 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли акта за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен, като бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 13/03.06.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Ямбол, с който е отказано изплащане на финансова помощ 24 447, 50лв, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0/00280/22.01.2016 г. и е определено задължение на С.С 24 447, 50лв с лихви, на основание чл. 20а, ал. 1 и 4 ЗПЗП и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 38, ал. 1 т. 24, чл. 32, ал. 2 и чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. на министъра на земеделието и храните. Определената за връщане сума представлява първоначално плащане по договора от 22.01.2016 г. с ДФ“Земеделие“, сключен между ДФ“Земеделие“ и С.С за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Съдът е приел, че АУПДВ е издаден при действието на Наредба № 14/28.05.2015 г., поради което производството следва да се довърши по реда на наредбата на основание § 4, ал. 3 ЗУСЕСИФ, чл. 9б ЗПЗП и § 12, ал. 1 ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./. Производството е започнало при действието на наредбата, поради което на посочените основания следва да се довърши по реда на наредбата.

За да отхвърли жалбата против акта съдът е приел, че молбата за второ плащане е подадена от Станев чрез пълномощник на 19.01.2018 г. с придружаващи документи, като с писмо от 21.03.2019 г. ДФ“Земеделие“ е уведомил Станев, че открива производство за издаване на АУПДВ, поради неподадена лично заявка за второ плащане в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 2 от наредбата и непредставяне на болничен лист по чл. 22, ал. 2 от наредбата. Била е представена служебна бележка от работодателя на Станев, че на 19.01.2018 г. е бил на работа от 8ч. до 18ч. Съдът е приел, че в чл. 22, ал. 2 от наредбата изчерпателно са изброени хипотезите, в които може да се подаде заявление за второ плащане чрез пълномощник, наличието на които не е установено по делото. Приел е също, че не е доказано наличие на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 38, ал. 4 от наредбата и по чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика…. и е отхвърлил жалбата против акта като неоснователна.

Съдът не е обсъдил доводите в жалбата на Станев за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган, като не му е дадена възможност да отстрани нередовностите на молбата за второ плащане по чл. 36, ал. 2 от наредбата, според която в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок от 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 7. Основателен е доводът на касатора, че по чл. 36, ал. 3 от наредбата срокът за подаване на документите се удължава в случай на нередовност и изпращане на писмо за отстраняване на нередовност. Молбата с документите е подадена в срок – преди 22.01.2018 г. като е следвало на основание чл. 36, ал. 2 от наредбата да бъде изпратено уведомително писмо на Станев да отстрани нередовността на молбата, като я подаде отноволично в срок от 10 работни дни. Допуснатото процесуално нарушение от органа, издал акта е съществено и следваше съдът да отмени акта и да върне преписката на административния орган за изпълнение на процедурата по чл. 36, ал. 2 от наредбата.

Основателен е и вторият довод на касатора, че неподаването на молбата лично не е сред основанията по чл. 38, ал. 1 от Наредба за отказ да се предостави второ плащане по договора и връщане на изплатеното първо плащане по договора. Според чл. 59, § 6 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 …. заявленията за помощ и исканията за плащане или всякакви други съобщения, искания или заявления могат да бъдат поправяни, или коригирани след подаването им при очевидни грешки, признати от компетентния орган. Според чл. 64, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 не се налагат административни санкции, когато неспазването на ангажиментите или други задължения се дължи на очевидни грешки, както е посочено в чл. 59, § 6. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от административния орган е в нарушение на чл. 36, ал. 2 от наредбата, а издаденият акт е в нарушение на чл. 59, § 6 и чл. 64, §2, б.“б“ от цитирания Регламент.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по молбата на Станев, след изпълнение на процедурата по чл. 36, ал. 2 от наредбата. Касаторът има право на разноски за всички инстанции общо за 1515лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид обема, фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 67/22.05.2020 г. по адм. д. № 51/2020 г. на Административен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 13/03.06.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Ямбол.

ВРЪЩА преписката на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Ямбол за произнасяне по молбата от 19.01.2018 г. на С.С за второ плащане по договор № 28/06/1/0/00280/22.01.2016 г. при спазване на горните указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-Областна дирекция-Ямбол да заплати на С.С 1515лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.