Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът Р.Н моли да бъде отменено като неправилно решение № 398/05.03.2020 г. по адм. д. № 2808/2019 г. на АС – Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000318006966-091-001/21.06.2019 г. на ТД на НАП Варна, частично изменен с решение № 186/10.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основание необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна по съображения в писмена молба поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 2019, 70лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000318006966-091-001/21.06.2019 г. на ТД на НАП-Варна, с който на Р.Н са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо 34 154, 41лв с 15 502, 18лв лихви общо след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като данъчната основа за облагане е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован...