Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Бургас, чрез процесуален представител юриск. Т.Ж против решение № 837/07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1746/2019 г., по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/№ Р-02000218004900-091-001/11.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 110/05.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на „Съншайн 0111“ ЕООД са определени задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 5 448, 85 лв. и лихви – 1 121, 65 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) /ЗНАП/. Счита, че лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията е компетентен орган по приходите и в тази връзка са налице условията по чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на постановеното решение, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „Съншайн 0111“ ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Г.Н в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-02000218004900-091-001/11.04.2019 г., издаден от Р.Т на длъжност – началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и от Р.С на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с решение № 110/05.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е установил следните обстоятелства:

Ревизията на „Съншайн 0111“ ЕООД е възложена със ЗВР № 02000218004900-020-001/20.08.2018 г., издадена от Р.Т на длъжност – началник сектор „Ревизии“, на Р.С - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, Г.Х, старши инспектор по приходите и на М.В, старши инспектор по приходите. Същата е изменена със заповеди № Р-02000218004900-020-002/26.10.2018 г. и № Р-02000218004900-020-003/28.11.2018 г. (л. 523 - л. 524 от делото), издадени от същия орган, като е удължен срока за извършване на ревизията с. т. до 29.11.2018 г. и до 29.01.2019 г. По делото е представена заповед № РД-1/02.01.2018 г. (л. 19 - л. 20 от делото) на директора на ТД на НАП - Бургас, с която Р.Т, началник на сектор „Ревизии“ е оправомощена, с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Със заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018 г. (л. 427 от делото) на изпълнителния директор на НАП, заместник изпълнителният директор на НАП е оправомощен да възлага организирането на надлежни действия, с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК. Съгласно така предоставените му правомощия, заместник изпълнителният директор на НАП е издал писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 г. (л. 332 – л. 334 от делото) до териториалните директори на ТД на НАП гр. Б. и гр. В., с което е възложено да се организира възлагането на ревизии на посочени физически и юридически лица, сред които е и „Съншайн 0111“ ЕООД. В писмото изрично се посочва, че в заповедта за възлагане на ревизия на „Съншайн 0111“ ЕООД следва да бъдат включени Р.С - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, Г.Х, старши инспектор по приходите и М.В, старши инспектор по приходите, служители на ТД на НАП – Варна. Разпоредено е също командироването на органите по приходите в ТД на НАП – Бургас да бъде извършено в съответствие с изискванията на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). На основание чл. 86 от ЗДСл от директора на офис Добрич при ТД на НАП – Варна са издадени командировъчни заповеди на Р.С, Г.Х и на М.В за периода от 16.10.2018 г. до 18.10.2018 г. и от 06.12.2018 г. до 07.12.2018 г. (л. 428 и сл.).

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не се установява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, а именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, както и надлежното командироване на тези служители за целия период на извършване на ревизията или поне в дните, в които са извършени съответните процесуални действия. Съдът обоснова извод, че органите по приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а единият от тях, като ръководител на ревизията и участвал при издаването на ревизионния акт, не са били териториално компетентни да извършат ревизията, като това влече като последица нищожност на ревизионния акт, тъй като фактически единият от органите по приходите, подписали ревизионният акт, не е притежавал териториална компетентност, а законът предвижда съвместна компетентност на неговите издателите. По тези съображения и като е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Решението е правилно.

Правомощията за определяне на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства, по закон се упражняват от директора на компетентната ТД на НАП по смисъла на чл. 8 ДОПК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК сочи, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В тази връзка, с оглед представените по делото заповеди, обосновано първоинстанционният съд приема, че в съответствие с цитираната норма е издадена ЗВР № 02000218004900-020-001/20.08.2018 г., издадена от Р.Т на длъжност – началник сектор „Ревизии“, оправомощена със заповед № РД-1/02.01.2018г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В конкретния случай това е ТД на НАП - Бургас. С. чл. 10, ал. 8 ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. В тази връзка правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не е изпълнена втората предпоставка от нормата. От приложените по делото командировъчни заповеди се установява, че лицата, определени да извършат ревизията не са преминали в ТД на НАП - Бургас за срока на ревизията, а са командировани само за определени дни. В случая хипотезата на преминаване на служители от една териториална дирекция в друга по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП не е осъществена. Както правилно е констатирал и съда, датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА водят до извода за липса на териториална компетентност същите да извършват посочените процесуални действия.

Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че един от органите изготвил процесния ревизионен акт няма компетентност за това. Към момента на издаване на ревизионния акт по отношение на ръководителя на ревизията Р.С е налице липса на териториална компетентност, предвид обстоятелството, че същата е служител в ТД на НАП – Варна с ИРМ Добрич и не е била командирована за срока на ревизията. Описаното е достатъчно основание за недействителност на издадения РА, в какъвто смисъл е и цитираната от съда практика на Върховния административен съд. В тази връзка възраженията на касатора за наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК са неоснователни.

По тези съображения атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед направеното искане, на ответника по касация се дължат разноски за съдебното производство по списък по чл. 80 от ГПК в размер на 500 лева, договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 837/07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1746/2019 г., по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Съншайн 0111“ ЕООД, гр. Н., ЕИК 203894689, сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно