Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Б, от [населено място], срещу решение на Висшия съдебен съвет, обективирано в т. 15.6.1 от Протокол № 6 от заседание на Пленума, проведено на 14.03.2019 г., с което ВСС не е дал разрешение за закупуване на ведомствено жилище, предвидено в чл. 73, ал. 2, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ППЗДС/. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон, и неговата цел, по които се претендира отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане от органа.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Г, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество и с оглед основанията, визирани в чл. 146 АПК - неоснователна, по следните съображения:

Въз основа данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заповед № ЛС-04-388/08.04.2011 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 22 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ и чл. 25 ППЗДС, Бакалова е настанена във ведомствено жилище - частна държавна собственост, предоставено за нуждите на Софийски районен съд със заповед рег.№ РД-04-010/29.10.2010 г. на областния управител на област С.-град и договор рег.№ 93-00-120/01.12.2010 г., сключен между Областната администрация на област С. и Министерство на правосъдието. На 18.05.2011 г. между Бакалова и Министерството на правосъдието е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот - държавно ведомствено жилище № 93-00-82 /л. 79/, за срок от три години, считано от датата на подписването му от страните, удължен впоследствие с допълнително...