Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Г 2012 ЕООД – Сливен чрез процесуалния си представител адв. Д.Д срещу решение № 122/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 426/2019 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02002018007937-091-001/09.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 179/04.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит, вследствие на което са определени за внасяне задължения за ДДС в размер на 7 881, 48 лв. и лихви – 3 662, 61 лв. за периода 01.09.2014 г. – 31.12.2014 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е възприел грешно фактическата обстановка по делото, което се е отразило на неговата преценка и резултат, като е постановил едно незаконосъобразно решение, като не е приложил правилно материалния закон. Твърди, че е приложима практиката на СЕС, че нормите на Директива 2006/112/ЕО не допускат данъчния орган да може за откаже правото на приспадане на ДДС поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици е извършил нарушения или въобще не е намерен при проверката, без самият ревизиращ орган да докаже въз основа на обективни данни, че проверяваното данъчно лице, на което се отказва данъчен кредит, е знаело или е трябвало да знае, че сделката, от която произтича претенцията за приспадане на ДДС е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друго...