Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

„Чолакови – МХ“ ООД, гр. С., чрез адв. Д.Б и адв. Г.Г обжалва решение № 104/30.06.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 12/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001/01.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас за установени задължения по ЗДДС в общ размер на 28 863 лева за данъчни периоди м. 11 и 12.2018 г. и м. 01.2019 г. и са възложени съдебните разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради противоречие със събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Жалбоподателят твърди, че вещите, предмет на доставки по фактурите, издадени от "Ай Ти С. Г" ЕООД през м. 11 и м. 12.2018 г. не са родово определени, а са индивидуализирани по номер и размер, поради което правото на собственост е прехвърлено по съгласие на доставчика и получателя. Предмет на фактурите от м. 09.2018 г. са вещи, определени по своя род, но правото на собственост е прехвърлено чрез тяхното предаване.

Според касатора, посочените в ревизионния акт и в решението на ответника обстоятелства, не представляват обективни данни, от които може да се заключи, че „Чолакови – МХ“ ООД е знаело или е следвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на данъчен кредит е опорочена от измама. В противен случай, обстоятелството, че доставчикът не е разполагал със стоката и произходът на стоката са ирелевантни.

Искането е за отмяна на решението и на ревизионния акт. Претендира разноски.

В представените по делото писмени бележки на адв. Д.Б са...