Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Г срещу решение № 432 от 09.07.2020 по административно дело № 369/2020 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ-316з-948/20.03.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи(ОДМВР) – Плевен и е осъден да заплати на ОДМВР Плевен деловодни разноски, По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна., като му бъдат присъдени и направените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОДМВР Плевен чрез процесуален представител - в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за не)основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество същото е неправилно.

Основателен е наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение, макар и не по конкретните основания наведени в касационната жалба.

При формиране на изводите си съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства и същите не са обсъдени поотделно и в съвкупност, като следва да бъде посочено, че по същият начин е процедирал и дисциплинарнонаказващия орган (ДРО).

От събраните в хода...