Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.П, от [населено място], [адрес], против решение № 849 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1875/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 21 от 10.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр) - Петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 82/2018 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че АССГ е установявал ненужни факти, както и КЗДискр, а не е разгледано оплакването му, че е "пуснат" от ответниците за общодържавно издирване, при положение че същите знаят, че е в чужбина, могат да го призоват по телефона или по имейл, но не го правят, с което е подложен на тормоз. Иска се касационната инстанция да установи има ли нещо порочно в обявяването му за общодържавно издирване, съответно да установи дискриминационното поведение. Оспорва се и приетото от съда, че жалбоподателят е следвало да посочи лица - сравнители, като се твърди, че посочването на такива не е необходимо, а и не му е указано от КЗДискр. Оспорва се и приетото от съда, че жалбоподателя не е изяснил съдържанието на защитените признаци "лично" и "обществено" положение. Не е направено изрично искане, но от изложеното в обстоятелствената част може да се извлече искане за отмяна на съдебното решение.
Ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бешков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът - Н.С, чрез пълномощника си адв.. Н, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Не претендира разноски за производството.
Ответникът - Г.И, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за производството.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт, съответно счита, че касационната жалба като неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е редовна, доколкото има релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуален закон. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът дължи и служебна проверка на съдебното решение по посочените в нормата основания.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против решение № 21/10.01.2019 г., постановено по преписка № 82/2018 г. на КЗДискр, Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че с действията си Н.С - разследващ полицай при 06 РУ-СДВР не е осъществила дискриминация, под формата на "тормоз" по защитените признаци "лично" и "обществено положение" по отношение Т.П, както и е установено, че Г.И - прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) не е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по защитените признаци "лично" и "обществено положение" по отношение Т.П.
Съдът след като подробно е обсъдил доказателствата по делото, вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено от фактическа страна, че производството пред КЗДискр е започнало по жалба на настоящия касатор, в която е посочено, че през 2017 г. жалбоподателят е извикан да даде обяснения като свидетел по заявителски материал (ЗМ) № 261/17 по описа на 06 РУ на МВР. Явил се и се запознал с разследващ полицай Станчева, която работела по случая. В края на 2017 г. Станчева го потърсила по телефона и му обяснила, че прокурорът по преписката - Г.И е наредил да бъде извикан отново като свидетел и да даде допълнителни обяснения. Жалбоподателят обяснил, че е извън страната, намира се в Англия и ще се прибере в България в края на м. февруари или началото на м. март 2018 г. когато ще се яви в 06 РУ на МВР за разпит. Станчева се съгласила, но когато на 26.02.2018 г. се прибрал в България през ГКПП "Калотина" бил задържан на границата, тъй като бил обявен от разследващ полицай Станчева за общонационално издирване. Бил разкарван с белезници из арестите на Калотина, Сливница и накрая бил закаран в 06 РУ на МВР, където Станчева му обяснила, че нищо не зависи от нея, а само изпълнява нарежданията на прокурора, за което му показала прокурорско постановление за обявяването му за издирване. С тези описани в жалбата действия се твърди осъществена дискриминация спрямо него, тъй като в закона няма текст, който да разрешава задържане на мирен гражданин, който съдейства на органите, не се крие, дава информация къде се намира и посочва точно време, когато ще се яви на разпит. Твърди, че през цялото време разследващ полицай Станчева и прокурор Иванов знаели, че има уважителна причина да не се яви – намира се извън страната. Въпреки че знаели къде е, имали му телефонния номер и поддържали връзка с него, го обявили за общонационално издирване и за принудително довеждане. Посочва за лица - сравнители, спрямо които е третиран по-неблагоприятно всички граждани, които са свидетели по някое дело или преписка, но не са обявявани за общонационално издирване, когато съдействат на органите. Твърдението е и за тормоз по признаци "лично положение" и "обществено положение".
Съдът е проследил провеждането на административното производство - разпределяне на образуваната преписка на Петчленен разширен заседателен състав, определяне на председател и докладчик, направен самоотвод, определяне на нов състав с разпореждане, на председателя на КЗДискр, провеждане на проучване, съгласно чл. 55 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр) изискване на становища от страните и писмени доказателства, изготвяне на доклад, провеждане на заседание, насрочено за 07.11.2018 г. за която дата страните са уведомени, съответно им е дадена възможност за представяне на нови доказателства, както и на писмени защити. Производството пред КЗД е приключило с издаване на оспореното решение.
След проучването на данните по преписката от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен органи в пределите на неговата власт съгласно чл. 65, т. 5, във връзка с чл. 48, ал. 3, във връзка с §1, т. 11 от ДР от ЗЗДискр, доколкото в случаите на дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове. Съставът е надлежно назначен, съответно променен с разпореждания на председателя на КЗД, решенията му са взети с необходимото съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗЗДискр обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и е подписано, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Решението на КЗДискр отговаря и на изискванията за форма, тъй като съдържа всички реквизити, посочени са и фактическите и правните основания за издаването му. КЗДискр е обосновала своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал. Установява се безспорно действително осъществилата се фактическа обстановка, съотнесена към правните основания за издаване на акта относно липсата на дискриминация, съответно не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и са изпълнени всички изисквания относно специалната процедура, предвидена в ЗЗДискр.
Решаващият съд е приел, че оспорения акт съответства и на материално правните норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на право на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.
Първоинстанционният съд е анализирал нормите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗдискр, относно пряката и непряка дискриминация, както и нормата на чл. 5 от ЗЗДискр относно тормозът и е посочил, че става дума за две самостоятелни форми на дискриминация. При пряката/непряката дискриминация водещото е различното третиране, изискващо и лица за сравнение, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно, като за него е необходимо установяването на специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 от ЗЗДискр - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашаваща среда. За дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от 3ЗДискр и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче следва да се се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр. За да е налице тормоз по смисъла на закона, не е достатъчно субективното усещане на лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, а е необходимо това поведение да се основава на някой от защитените признаци, а по отношение жалбоподателя не се установява обективно да е налице такъв признак, в това число и посочените в жалбата до КЗДискр, признаци "лично положение" и "обществено положение". Посочените в жалбата конкретни действия, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, не се установява да се основават на сочените признаци, които нямат, посочено в закона еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което предполага и налага по отношение на тези признаци установяването и доказването им във всеки конкретен случай, чрез наличие на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. От фактите по делото не е видно да е налице значим за личността на жалбоподателя белег, който да е обусловил различното третиране, както и сам по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който го отличава от граждани, обявени за общодържавно издирване, и който белег би могъл да бъде съдържание на защитения признак "лично положение". Не се установява по делото и нежелано поведение към жалбоподателя на основата на признак "обществено положение", което може да се определи като мястото, което едно лице заема в структурата на даден социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. По отношение на жалбоподателя не се установява нежеланото от него поведение, да се дължи на обективното наличие на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашаваща среда, то не е дискриминация.
По тези съображения, съдът е постановил оспорения понастояшем резултат.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Първоинстанционният съд, правилно е приложил процесуалния и материалния закон.
Неоснователно е касационното възражение за нарушение на процесуалните правила. Същото е лишено от конкретика, като общо се твърди, че съдът е установявал ненужни факти, но не е разгледал основното оплакване за обявяването на настоящия касатор за общодържавно издирване. Възражението не намира опора в данните по делото. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, като изводите му са в унисон със същите. Обявяването на настоящия касатор за общодържавно издирване, последвано и от принудително довеждане за разпит е в резултат на прокурорско постановление, с което са дадени указания на разследващия полицай, обосновано със своевременното и правилно провеждане на разследването по досъдебното производство водено срещу Т.П за престъпление по чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Разпоредени са конкретни процесуално-следствени действия, в това число и извършване на съдебна психолого - психиатрична експертиза и разпит на жалбоподателя. Законосъобразността на тези действия не може да бъде предмет на установяване, както се иска в касационната жалба в настоящото производство, а и в производството пред КЗДискр и първоинстанционния съд. Същите подлежат на контрол, в това число и по съдебен ред, но в друго производство. Съдът е коментирал посочените действия, само дотолкова, доколкото същите са описани в сезиращата КЗДискр жалба, като осъществяващи дискриминационното поведение, както и ги е обсъдил във връзка с формите на дискриминация, съгласно ЗЗДискр - по чл. 4, ал. 2 и 3, съответно по чл. 5 от закона, като правилно е приел, че те не обосновават дискриминация, в която и да е от формите, в това число и под формата на "тормоз", тъй като не са свързани със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Правилно, в съответствие със ЗЗДискр съдът е приел, че жалбоподателят, понастоящем касатор, не е посочил и доказал наличие на такъв белег на личността си, който да изпълни със съдържание твърдените признаци "лично" и "обществено" положение и който да е причина за по-неблагоприятното му третиране или причина за поведението, осъществяващо тормоз, в което и да е проявление - физически, словесно или по друг начин и водещо до осъществяване и на специалната цел по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр - създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашаваща среда.
В касационната жалба е направен опит да се обоснове защитен признак, като се сочи, че причината за дискриминационното поведение е в обществената активност на касатора. Недопустимо е едва в касационното производство да се обосновава защитения признак, освен това липсват каквито и да са конкретни факти, които да сочат обществена активност на касатора и да свързват такава с действията по воденото срещу него досъдебно производство, т. е. липсва пряка причинно-следствена връзка между същите и поведението, за което се твърди, че е дискриминационно. При тези данни, изградените от решаващия съд правни изводи са правилни и в съответствие с материалния закон, поради което не е налице и това сочено в касационната жалба отменително основание.
За пълнота в изложението следва да се добави, че жалбата на Павлов е насочена, както против разследващ полицай, така и против прокурор в Районна прокуратура и е свързана с твърдения, за осъществено дискриминационното поведение, чрез действията им при и по повод служебната им дейност. С разпоредбата на чл. 214 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), в редакцията от ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г. е предвидено, че прокурорите, съдиите и следователите при или по повод изпълнението на техни служебни функции не могат да бъдат ответници в административно производство, освен ако в закон не е предвидено друго. Решението на съда е постановено на 12.02.2020 г., при действието на цитираната разпоредба, но доколкото крайните изводи на административния орган и правния резултат на съдебния акт са благоприятни за ответника - Г.И - прокурор в РП и предвид правомощията на касационната инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Решението не страда от пороци, които да съставляват отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касационната жалба - КЗДискр, като в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 849 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1875/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 35 състав.
ОСЪЖДА Т.П да заплати на Комисията за защита от дискриминация, сумата от 100 (сто), представляваща разноски за юрисконсултстко възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.