Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при ЦУ на НАП, срещу решение № 1900 от 16.03.2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7380/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221418002456-091-001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 798/10.05.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.
Касационният жалбоподател излага доводи, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ревизираното дружество не се е справило с разпределената му от закона доказателствена тежест и не е доказало реално изпълнение на фактурираните доставки. Счита, че не са налице предпоставките за упражняване право на приспадане на данъчен кредит. Излага доводи, че в представените по делото приемо-предавателни протоколи не е посочено мястото, на което е станало предаването. Твърди, че не е доказан транспорта на процесните стоки, както и наличието на складова база където са били съхранявани стоките. Счита, че въз основа на обективни данни по делото е установено, че правото на данъчен кредит е упражнено с цел злоупотреба. Иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – „Руд метал 07“ ЕООД не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд – първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил РА № Р-22221418002456-091-001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 798/10.05.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „Руд метал 07“ ЕООД е отказано право на приспдане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период: м. 03.2018 в общ размер на 140 456, 80 лв., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 61 185, 39 лв.
По делото е установено следното от фактическа страна:
През ревизираните периоди дружеството е извършвало търговия с черни и цветни метали както и добив на дървесина. С РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 140 456, 80 лв за м. 03.2018 г. по доставки от „Вида транс 2015 „ ЕООД с предмет – 23, 18 т. месингова лента, 24, 24 т. алуминиеви профили и пресножица SIERA. Във връзка със спорните доставки от ревизираното дружество са представени фактури, придружени с кантарни бележки, товарителници, пътни листа, сключени договори за доставка на алуминиеви профили и месингова лента. Представени са и доказателства за последваща реализация на стоките – фактура с получател „Феникс норд БГ“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол, товарителница и документи за плащане. При насрещна проверка на „Вида транс 2015“ ЕООД са представени идентични документи, както и договор за покупко-продажба на прецножица SIERA, оборотна ведомост, хронологичен опис на счетоводни операции. Като предходен доставчик на месингова лента и алуминиеви профили е посочен „Севен найнтийн“ ЕООД, а на пресножица SIERA – „Ай би трейдинг 2017“ ЕООД.
При извършени насрещни проверки на предходните доставчици същите не са намерени на адреса и не са представили изисканите документи и писмени обяснения. При проверка в регистрите на НАП, е установено, че фактурите са отразени в дневниците им за продажби, като „Севен найнтийн“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 17.10.2018 г., а „Ай би трейдинг 2017“ ЕООД е с прекратена регистрация от 28.12.2017 г.
При тази фактическа установеност и обстоятелството, че от предходните доставчици не са представени никакви документи и писмени обяснения, приходните органи са приели, че липсват доказателства за произход на стоките, както и че предходните доставчици не са разполагали със складова база обслужваща търговската дейност. Направен е извод, че не са представени и документи за плащане по предходните доставки. Приложените договори, приемо-предавателни протоколи, пътни листа, кантарни бележки са приети за еднотипни и не са кредитирани като годно доказателство за прехвърляне собствеността на стоките. Заключението на данъчните органи е, че е налице фиктивно префактуриране на стоки, а ревизираното дружество е знаело или няма как да не е знаело, че участва в данъчна измама.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил РА, като е обосновал извод за материална незаконосъобразност на същия. След направен съвкупен анализ на доказателствата е приел, че както от ревизираното лице, така и от прекия му доставчик са представени достатъчно доказателства за реално осъществяване на доставките по спорните фактури. Съдът е счел, че обстоятелството, че предходните доставчици не са намерени на адресите и не са представили доказателства за произход на стоките и наличието на складова база, не могат да обосноват отказ на правото на приспадане на ДДС. Изложил е мотиви, че съгласно константната практика на ВАС и тълкувателната дейност на СЕС отказът на данъчен кредит поради неустановеност на произход на стоките от предходните доставчици, е незаконосъобразен. Позовал се е на решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС като е приел, че в случая данъчните органи не са доказали участие на ревизираното дружество в данъчна измама и не са събрани доказателства в тази насока, с оглед на което правото на приспадане е отказано неправомерно.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.
Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.
Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право.
Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности установени при прекия доставчик или негови предходни доставчици. В тази връзка съдът правилно е посочил, че обстоятелството за недоказан произход на стоките при предходните доставчици не представлява основание за отказ на данъчен кредит.
В съответствие с гореизложените принципни съображения, първоинстаниционният съд подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел, че като кореспондиращи по между си установяват реалното извършване на фактурираните доставки. Правилни са изводите на съда, че към издадените фактури за продажба на месингова лента и алуминиеви профили са представени писмени договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и пътни листа. Във връзка с фактурираната продажба на пресножица за рязане на скрап – SIERRA, също са представени достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи анализ дали доставката е реално извършена - договор, приемо-предавателен протокол и договор за отговорно пазене. Процесните фактури са осчетоводени при доставчика и жалбоподателя, включени са дневниците за покупки/продажби и в СД по ЗДДС, извършени са разплащания по банков път. По делото са приложени и доказателства за последваща реализация на закупените алуминиеви профили и месингова лента – издадени фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителница и документи за плащане към „Феникс норд БГ“ ЕООД, които не са оспорени от данъчните органи и доставките по тях са приети за реално извършени.
В своята съвкупност така събраните доказателства, правилно са анализирани от съда, като е направен обоснован извод, че спорните доставки на стоки са реално извършени и правото на данъчен кредит е отказано неправомерно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че от събраните доказателства не може да се установи извършване на реална доставка на фактурираната пресножица SIERA. Противно на изложеното в касационната жалба, във връзка със спорната доставка са представени освен договор и фактура, приемо-предавателен протокол и договор за отговорно пазене, които не са изследвани от данъчните органи. Действително в сключения на 01.03.2018 г. договор, не е посочен сериен номер на продадената машина, но в представения приемо-предавателен протокол /л. 140 от адм. д. № 7380/2019 г./ пресножицата за рязане на скрап SIERA е достатъчно индивидуализирана като е посочен точния модел. Наличието на техническа документация, търговска гаранция, както и други данни за производителя и вносителя на машината не са уговорени в сключения между страните договор, с оглед на което същите не са задължителни реквизити за действителното извършване на сделката. Обстоятелството, че от страна на прекия доставчик „Вида транс 2015“ ЕООД, не са представени доказателства къде е съхранявана вещта до продажбата й през м. 03.2018 г. и как е транспортирана не могат да обосноват извод за липса на реална доставка, тъй като жалбоподателя не може да бъде отговорен за установени нередности нагоре по веригата. Видно от приложения договор за отговорно пазане от 01.03.2018 г. /л. 69 от адм. д. № 7380/2019 г. / „Руд метал 07“ ЕООД предава, а „Феникс норд“ ЕООД приема стоката /пресножица/ находяща се в гр. П., Индустриална зона, Гривишко шосе № 6. В тази връзка и наличието на информация къде се е намирала процесната машина, няма данни приходните органи да са извършили необходимите проверки на място за да установят дали машината реално съществува и дали е използвана в дейността на дружеството, като са обосновали грешен извод за липса на реално изпълнена доставка и фиктивни фактуриране на процесната вещ.
Неоснователни са доводите на касатора и по отношение на издадените фактури с предмет месингова лента и алуминиеви профили. Първостепеният съд е извел обоснован извод, че от събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство безспорно се установява реално извършване на спорните доставки. Във връзка с тези доставки от страна на жалбоподателя и прекия му доставчик са представени достатъчно доказателства обосноваващи реално изпълнение на спорните доставки. Изяснен е произхода на стоката, както и последващата им реализация към „Феникс норд БГ“ ЕООД. Извършени са съответните плащания по банков път и фактурите са включени в СД по ЗДДС. В случая данъчните органи са приели, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на процесните стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, но не са събрали никакви доказателства в тази насока. Както правилно е приел съда, предположението, че ревизираното дружество „няма как да не е знаело“, че участва в данъчна измама, не представлява „установяване на наличието на обективни данни“ по смисъла на Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС.Они са изводите на съда, че след като данъчните органи са счели, че има фиктивни фактуриране е следвало да извършат допълнителни проверки на дружеството извършващо счетоводно-правно обслужване на жалбоподателя, както и на дружеството „Еврогруп-2000“ ЕООД, което съгласно представения по делото договор е извършвало финансово-административни услуги по управление на финансови средства на „Руд метал 07“ ООД. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходната администрация, че липсват доказателства за осъществено плащане по извършените доставки са в противоречие с приложените по делото извлечение от сметка на „Еврогруп 2000“ ЕООД в „Интернешънъл асет банк“ АД, от които е видно, че от името и за сметка на дружеството са извършени плащания по процесните фактури.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния съдебен акт и липсата на направено искане от ответника по касация, разноски не се дължат.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1900 от 16.03.2020 г., постановено по адм. д. № 7380/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.