Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. Т“ ООД, ЕИК 202257846, предствлявано от управителя М.М, подадена чрез адв.П.Ч срещу решение № 2798/09.06.2020г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. №4402 по описа за 2019 г. на съда.

Касаторът обжалва изцяло решението, като от изложените доводи може да се обоснове твърдение за неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Б изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е бил РА №Р-22221418002055-091-001/06.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 304/20.02.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в общ размер на 55 367, 24 лв. и е начислена лихва в размер на 8 977, 31лв.

С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „М. Т“ ООД и е потвърдил изцяло ревизионния акт.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на „М. Т“ ООД е проведена ревизия за задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2018г., приключила с издаване на РА №Р-22221418002055-091-001/06.12.2018г., потвърден изцяло при обжалването му по административен ред. Съдът е приел, че през съответните...