Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.И против решение № 3580/06.07.2020г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 8767/2017 година.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иванчев против заповед № 4/07.06.2017г. на ВПД началник на Затвора-[населено място], с която на осн. чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС, е забранено провеждането на свиждания, кореспонденция и колетни пратки на лишени от свобода, и задържани лица за срок от 6 месеца, с В.Г, с изключение на кръга от лица, в качеството на които се явяват същите, визирани в чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС, потвърдена със заповед № 1-332783/13.07.2017г. на и. д. гл. директор на ГД“ИН – [населено място] като неоснователна. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“100 лева юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост.

Ответникът – началникът на затвора [населено място] чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 213, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна.

С оспорената пред съда заповед, на осн. чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС е забранено провеждането на свиждания, кореспонденция и колетни пратки на лишени от свобода и задържани лица за срок от 6 месеца с В.Г, с изключение на кръга лица, в качеството на които се явяват същите, визирани в чл. 86, ал. 2 от ЗИНЗС.

Административният съд с определение...