Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. от с. П.ци, общ. Белене, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Г. от ПАК, против решение № 601 от 03.11.2011 г., постановено по административно дело № 396 по описа за 2011 г. на Административен съд - Плевен. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - директорът на РУСО - Плевен, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Плевен по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от П. Т. П. решение № 13 от 01.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. П., с което е оставена без уважение жалба рег. № МП-6728/07.03.2011 г. и е потвърдено разпореждане № 200/03.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Плевен, нареждащо на жалбоподателя (сега касатор) да възстанови неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 10 537, 49 лева (главница за периода от 08.12.2007 до 30.11.2010 г. в размер на 7840, 81 лева и лихва в размер на 2696, 68 лв., начислена към 03.02.2011 г.).

С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Т. П. като е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са законосъобразни. По делото е било установено, че на П. Т. П. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.12.2007 година. При подаването на заявление за отпускане на пенсия той е декларирал, че не се осигурява от 08.12.2007 година. При извършена справка в информационната система на НОИ към 08.11.2011 г. е установено, че няма вписване на прекратяване на осигуряването на П. Т. П. и същият продължава да упражнява дейност като председател на кооперация ЗК "ЗЕМЯ-1" - с. П.ци. С разпореждане № 133/27.01.2011 г. е отменено разпореждането, с което е отпусната пенсия и на Петков е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на него е издадено разпореждане № 200/03.02.2011 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Плевен, с което е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за пенсия на Петков в общ размер на 10 537, 49 лв., от които главница в размер на 7840, 81 лв. и лихва в размер на 2696, 68 лв., начислена към 03.02.2011 година. Разпореждането е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение № 13/01.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. П.. С решението на първоинстанционния съд е прието, че не е изпълнено императивното изискване на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и определяне на началната й дата. Според мотивите на съдебния акт, след решението на общото събрание за освобождаване на касационния жалбоподател от заеманата от него длъжност - председател на кооперация, решението за прекратяване на правомощията му като председател на кооперацията не е било представено за вписване в кооперативния регистър, респ. не е вписано в него. Установено е било по делото от представения протокол от общото събрание на кооперацията, че не е избран нов председател на кооперацията и че липсват каквито и да било данни и твърдения за председател на кооперацията да е било вписано друго лице. С оглед на което административният съд е извел извод, че Петков не е прекратявал трудовата си дейност и осигуряването не е било прекратено на 08.12.2007 г., и независимо че не са внасяни осигурителни вноски, същите са дължими и по тази причина не е изпълнено изискването на чл. 94 от КСО за прекратяване на осигуряването. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и съответстват на разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2а и чл. 26, ал. 4 от Закона за кооперациите.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.

Спорът между страните по делото, пренесен и в касационната инстанция, е относно фактът на прекратяване на осигуряването, предвиден от чл. 94, ал. 1 от КСО като материалноправна предпоставка за упражняване на придобитото право на пенсия.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Според чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. За да има прекратяване на осигуряването, трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Следователно основният факт, който подлежи на доказване в случая, е дали П. Т. П. е прекратил трудовата си дейност като председател на кооперацията. Според чл. 15, ал. 4, т. 2а от Закона за кооперациите (ЗК) председателят на кооперацията се освобождава от общото събрание, но според чл. 26, ал. 4 ЗК при напускане по негово желание председателят на кооперацията е длъжен да отправи предизвестие до управителния съвет в срок най-малко три месеца, който в срока на предизвестието свиква общото събрание за избор на нов председател на кооперацията. Изводът от тези правила е, че прекратяването на трудовата дейност на председателя на кооперация по негово желание е резултат на сложен фактически състав от два елемента - предизвестие до управителния съвет и решение на общото събрание за избор на нов председател на кооперацията. От датата на това решение трудовата дейност на предишния председател се счита за прекратена, а това с оглед на чл. 10 КСО означава, че и осигуряването на този председател е прекратено от същата дата. Този фактически и правен резултат жалбоподателят по касация е бил убеден, че е постигнал с протокол № 1 от 08.12.2007 г. за освобождаването му като председател на кооперацията. Законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил тези обстоятелства и доводи като неоснователни и несъответстващи на тълкуването и прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО. Прекратяването на трудовата дейност е едно от кумулативно изискуемите условия, заложени във фактическия състав на цитираната норма в качеството му на детерминиращо прекратяването на осигуряването. Явно е, че в случая тази материалноправна предпоставка не е била налице и законосъобразно е отказано отпускане на пенсия от 08.12.2007 г. и е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени пенсии. В случая по делото по безспорен начин е доказано, че няма избран нов председател на кооперацията, а старият не е прекратил трудовата си дейност към нея. От обясненията на Петков на лист 28 по делото става ясно, че поради лошото материално положение, в което е кооперацията, той не е можел да остане безучастен към съдбата й и помагал, с каквото може. От твърденията му може да се направи обоснован извод, че продължава активно да защитава интересите на кооперацията и да се грижи за водене на работите й. Видно от удостоверението от регистъра, Петков продължава да бъде вписан като председател на кооперацията. Затова е верен фактическият извод, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията касаторът е упражнявал трудова дейност. При това положение той попада в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове - чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО. Задължението за осигуряване на касатора като председател на кооперацията, който съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗК задължително е член-кооператор, не е отпаднало към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.

Издаденото разпореждане № 200/03.02.2011 г. на длъжностното лице по "ПО" при РУСО - гр. П., с което е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия, потвърдено с решение № 13 от 01.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. П., са законосъобразни и като е отхвърлил жалбата на П. Т. П., административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 601 от 03.11.2011 г., постановено по адм. дело № 396 от 2011 на Административния съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Т. Т. Н.А.