Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх.№7549/20.07.2015г., подадена от [фирма], с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №827 от 17.07.2015г. в частта за разноските като се присъдят сторените в производството такива за адвокатско възнаграждение за защита по подадената касационна жалба на насрещната страна Х. Д. в размер 5040лв.

Насрещната страна Х. Х. Д. в представен писмен отговор вх.№10519 от 02.10.2015г. взема становище за недопустимост на тази молба. Поддържа, че молителят не е представил своевременно списък на разноските и доказателства за извършването им.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а списък на разноските, инкорпориран в молба за присъждането им, е депозирана по делото на 24.08.2014г. с вх.№7557. Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:

Производството е образувано по предявени от [фирма] и Х. Х. Д. касационни жалби против въззивно решение №74 от 29.05.2014г. по в. гр. д.№1458/2013г. на Великотърновски окръжен съд и по касационна жалба на Х. Х. Д. против решение №592 от 03.12.2014г. по в. гр. д.№1458/2013г. на Великотърновски окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК. В касационните си жалби всеки от касаторите е релевирал искане за присъждане на сторените в производството разноски. С отговора си по касационните жалби, подадени от Х. Х. Д., [фирма] е заявил искане за присъждане и на разноските, сторени в производството за защита по тези две касационни жалби. С молба вх.№7557 от 24.08.2014г., в която по същество е инкорпориран и списък на разноските, дружеството отново е поискало да бъдат присъдени сторените разноски за изготвяне на отговор по подадените от Х. Х. Д. касационни жалби. Към тази молба са приложени договор за правна защита и съдействие от 01.08.2014г., фактура №293 от 05.08.2014г. и платежно нареждане от 11.08.2014г. Видно от договора за правна помощ, между [фирма] и АД”Д., К. и партньори”, представлявано от адв. Р. Д., е договорено дължимо от търговското дружество в полза на упълномощеното адвокатско такова възнаграждение както следва: 300лв. / без ДДС/ за изготвяне на частна жалба срещу постановено от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК; 5000лв. /без ДДС/ за изготвяне на касационна жалба срещу въззивно решение №74 от 29.05.2014г. по в. гр. д.№1458/2013г. на Великотърновски окръжен съд, изложение на основания за допускане на касационно обжалване и процесуално представителство; 4200лв./ без ДДС/ за изготвяне на отговор по касационната жалба на Х. Х. Д. срещу въззивното решение. Постигната е договореност задължението за плащане да се осъществи до 15.08.2014г. по банков път, като е посочена и банковата сметка. Съгласно приложените фактура и платежно нареждане дружеството [фирма] е изпълнило задължението си за заплащане на договореното възнаграждение за осъществената правна помощ – изготвяне на отговор по подадената от Д. касационна жалба, на 11.08.2014г. като по посочената сметка в договора за правна помощ е преведена сумата 5040лв. - 4200лв. и 20 % ДДС. Със своето определение №827 от 17.07.2015г., постановено в производството по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №74 от 29.05.2014г. по в. гр. д.№1458/2013г. и на решение №592 от 03.12.2014г., постановено по същото в. гр. д.№1458/2013г. по реда на чл. 247 ГПК, на Великотърновски окръжен съд. По отношение на разноските съдът е приел, че предвид изхода разноските следва да се понесат от страните така, както са сторени в настоящото производство.

При така установеното съдът намира молбата на молителя в настоящото производство за основателна. Действително всяка от страните е сторила разноски във връзка с подадената от нейно име касационна жалба и предвид изхода следва да понесе и разноските, които е сторила във връзка с тази жалба. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК обаче, всеки от ответниците по касационна жалба има право на разноските, които е сторил за защита по последната. В случая молителят в настоящото производство като ответник по касационната жалба на Х. Д. своевременно е заявил такова искане за присъждане на разноските, сторени за изготвяне на отговор по тази касационна жалба и надлежно е установил извършването им. По тези съображения касаторът Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма] направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 5040лв., съгл. представените с отговора на касационната жалба списък на разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, описани по-горе в определението. Произнасяйки се по разноските съдът не е съобразил това. Изложеното налага изменение на постановеното от ВКС определение №827 от 17.07.2015г. в частта за разноските като се присъдят в полза на молителя сторените в производството такива за адвокатско възнаграждение за защита по подадената касационна жалба на насрещната страна Х. Д. в размер 5040лв.

По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248 ГПК определение №827 от 17.07.2015г. по гр. д.№ 4939/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските като

ОСЪЖДА Х. Х. Д. да заплати на [фирма] сумата 5040лв., представляваща сторени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба на Х. Х. Д..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: