Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. К. С. от [населено място] срещу определение № 117/21.05.2018 г. по гр. д. № 379/2018 г. на Върховния касационен съд, І г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна на решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр. д. № 248/07 г. на Районен съд - Казанлък за допускане на съдебна делба на съсобствени между З. К. С., К. С. С. и Н. С. С. вещи /МПС, дворно място с построената в него жилищна сграда и апартамент/ и решение № 285 от 08.05.2009 г. по гр. д.№ 248/07 г. на Районен съд - Казанлък, оставено в сила с решение № 329 от 15.12.2010 г. по в. гр. д.№ 379/09 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на З. К. С. за установяване спрямо К. С. С. и Н. С. С., че З. С. е допринесъл за увеличение на наследството на родителите си З. С. и К. С. със 100 000 щ. д. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната жалба.

Върховният касационен съд, IІ г. о., преценявайки данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /предвид посоченото като ново доказателство пълномощно с № 1885 от 11.03.1997 г./ и по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /предвид посочените решения и определения, на които, според жалбоподателя, решенията по гр. д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд - Казанлък противоречат/. Констатирано е, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК тримесечен преклузивен срок от влизане в сила на последното решение. Установено е, че всички решения, за които се твърди, че са противоречиви, са влезли в сила преди повече от 3 месеца от подаването на молбата за отмяна на 05.05.2017 г. Изложени са съображения, че само определение № 76 от 04.05.2017 г. по гр. д.№ 1125 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., с което е оставена без разглеждане молба на З. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на определение от 06.02.2013 г. по гр. д.№ 13421 от 2012 г. на Софийския районен съд, е влязло в сила на 04.05.2017 г. и по отношение на него не е изтекъл срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК за подаване на молбата за отмяна, но то не може да обоснове основанието за отмяна по чл. 301, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като разпоредбата на закона визира само съдебни решения, в които със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни противоречиво е разрешен гражданскоправен спор. Прието е, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /поради откриване на ново доказателство - пълномощното от 11.03.1997 г./ също е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок от момента, в който молителят е могъл да се снабди с това доказателство, тъй като пълномощното с № 1885 от 11.03.1997 г. е било представено като доказателство по гр. д.№ 248 от 2007 г. на 16.08.2008 г. от самия молител, поради което тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на молба за отмяна на решенията по гр. д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд - Казанлък въз основа на това писмено доказателство е започнал да тече от 16.06.2008 г. /за решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр. д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд-Казанлък, което е влязло в сила на 06.04.2008 г./ и от 14.11.2012 г. /за решение № 285 от 08.05.2009 г. по гр. д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд - Казанлък, което е влязло в сила на 14.11.2012 г./ и към момента на подаване на молбата за отмяна на 05.05.2017 г. е изтекъл.

Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влезлите в сила решения, е в съответствие с процесуалния закон. Констатациите на предходния състав на ВКС, че преклузивните срокове за подаването на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК са изтекли, съвпадат с конкретните данни по делото. Сроковете, определени в чл. 305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл. 303 и по чл. 304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в негова полза правото да иска отмяна, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл. 305 ГПК е абсолютна роцесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Следователно, подадената молба за отмяна, след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК / за съответното основание по чл. 303, ал. 1 /, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, в който смисъл са и задължителните указания на т. 9 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Изложените в частната жалба доводите за нищожност на решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр. д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд-Казанлък нямат отношение към допустимостта на подадената молба за отмяна, респ. към съображенията на съда за постановяване на обжалваното определение и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

С оглед горното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а определение № 117 от 21.05.2018 г. по гр. д. № 379/2018 г. на Върховния касационен съд, І г. о.

т о не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: