Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на З. Е. С. от гр. К. срещу решение № 6041 от 28.12.2011г., постановено по адм. дело № 2119/2011 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № з-99 от 28.02.2011г. на Началника на 02 Районно управление „Полиция” (РУП) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постанови ново, с което да отмени обжалваната от нея заповед. Алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът – Началника на 02 РУП – СДВР, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Славова против заповед рег. № з-99 от 28.02.2011г. на Началника на 02 РУП – СДВР, която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл. 226 ал. 1 т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227 ал. 1 т. 11 от ППЗМВР за това, че в качеството й на разследващ полицай не е извършила необходимите и възможни процесуално – следствени действия по ДП № 5281/2005 г.
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административно производствените правила. Решението е неправилно.
Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства, но въз основа на същите е извел неправилен извод за законосъобразност на обжалваната пред него заповед.
Дисциплинарното производство срещу Славова е образувано по сигнал на наблюдаващия ДП прокурор от СРП, подаден на основание чл. 222 ал. 2 ЗМВР в който е посочено, че на 22.04.20101 г. разследващия орган във 02 РУП – СДВР е бил уведомен, че обявеният за общодържавно издирване К. В. И. е с установено местонахождение – предварителен арест в гр. П., където е задържан за срок от 72 часа във връзка с друго водено срещу него досъдебно производство. В сигнала се твърди, че с постановление от 24.06.2010 г. ДП е възобновено, като са дадени указания за извършване на конкретни действия по разследването. От тази дата до 06.01.2011г., по делото не били извършвани действия по разследването, като междувременно били изтекли и сроковете за това, съгласно чл. 234 ал. 3 НПК.
При надлежно проведеното дисциплинарно производство е установено, че от датата на разпределяне на делото на Славова – 28.06.2010 г. до 01.12.2010 г. – датата на изготвяне на заключително постановление е за спиране на производството по ДП № 5281/2005 г. не били извършени процесуални действия от Славова. Установено е и обстоятелството, че Славова през периода 04.08.2010 г. до 31.08.2010 г. е била в отпуск поради заболяване.
Съгласно нормата на чл. 234 ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. В случая този срок е започнал да тече за разследващия полицай, от датата на възлагането му на 28.06.2010 г., след като същото е било възобновено с постановление на прокурора поради откриване на местонахождението на извършителя, при което срокът за разследването му е изтекъл на 28.08.2010 г.- т. е. по времето, когато Славова е била в отпуск поради болест. В случая извършването на процесуални действия от наказания служител след изтичане на този срок биха били незаконосъобразни с оглед нормата на чл. 234 ал. 7 НПК, съгласно която действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Доколкото производството не е било възложено на друг разследващ полицай, с оглед ползвания от същата отпуск по болест и законово определения срок на разследване и съответно изтичането му по това време, в случая не може да се приеме, че е налице виновно неизвършване от Славова на необходимите и възможни процесуално следствени действия, вменени на същата с оглед на цитираната по – горе нормативна уредба, с оглед на факта, че през половината от този срок същата е била в отпуск по болест.
Предвид така установеното настоящия състав намира, че в случая не е установено извършване от страна на Славова на дисциплинарното нарушение посочено в заповед рег. № з-99 от 28.02.2011г. Следва да бъде посочено, че действително е впечатляващ срока, в който не е приключило разследването по досъдебното производство, което е образувано през 2005 г. срещу известен извършител, но причините за това, в случая не произтичат от единствено от поведението на касатора, доколкото местожителството на обвиняемия е било установено едва с получаване на писмо рег. № И-17531 от 23.09.2010 г., в отговор на изготвените от нея писма, непосредствено след завръщането й на работа – 02.09.2010 г.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което заповед рег. № з - 99 от 28.02.2011г. на Началника на 02 Районно управление „Полиция” – Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото 02 РУП - СДВР следва да бъде осъдено да заплати на Славова направените деловодни разноски в размер на 355 лв, представляващи хонорар за един адвокат и заплатена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ във вр. с чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 6041 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2119/2011 г. по описа на Административен съд София-град, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
Заповед рег. № з - 99 от 28.02.2011г. на Началника на 02 Районно управление „Полиция” – Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА 02 Районно управление „Полиция” – Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на З. Е. С. направените деловодни разноски в размер на 355 (триста петдесет и пет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Д./п/ И. С.
И.С.