Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзкас чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Евроинтегра", със седалище град София, чрез пълномощника адв. Б. М. против решение 6619 от 01.11.2013г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6833/2013г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт

2051208298/08.03.2013г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 1019/10.06.2013г. на директора на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Конкретните възражения за процесуални нарушения са за липса на съдържателни мотиви по фактите, относими към спора и липса на произнасяне по всички възражения на сдружението. По материалния закон - счита, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. От буквалното й тълкуване според касатора следва, че освободена доставка е доставката на стоки и услуги, извършени от организации, които не са търговци и чийто цели са сред изброените в нормата, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за осъществяване на тяхната дейност. Касаторът, твърди още, че нормата от националния закон - чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС противоречи на чл. 132, пар. 1, буква о) във връзка с буква л) от Директива 2006/112/ЕО, където освобождаването на доставките е обвързано единствено с прояви за набиране на средства. Позовава се на съдебна практика на СЕС, според която разширителното тълкуване на хипотезите, при които е допустимо освобождаване от данъка е недопустимо.

В касационната жалба се поддържат и доводите за незаконосъобразност на...