Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР срещу решение 965 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело 6725/2012 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Р. Н. М. е отменена заповед 2393 от 20.06.2012 г., издадена от касатора, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. М. счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Излага доводи, че съдебното решение е неправилно и подлежи на отмяна.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

За да отмени заповедта, съдът е приел наличие на съществени нарушения на дисциплинарната процедура, както и недоказаност на вменените във вина на Марков дисциплинарни нарушения с оглед на правната им обосновка.

В тази връзка, вярна е констатацията на съда, че писмените обяснения на служителя не са изискани от дисциплинарно наказващия орган, а от комисията, извършила проверката. Но както тези от 18.05.2012 г., така и депозираните на 31.05.2012 г., след запознаване с обобщената справка, са дадени преди налагане на наказанието и са адресирани до длъжностното лице, наложило наказанието, като са приети от него с нарочна резолюция. Така че изводът на съда за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е необоснован. Удовлетворено е изискването на цитираната императивна разпоредба, с оглед на алтернативното, а не кумулативно предвиденото от закона изслушване на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. В този смисъл е и становището на участващия по делото прокурор.

Споделя се обаче заключението на АССГ за съществено нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. В заповедта липсва каквато и да е обосновка за формата на вината на Марков, както и преценка на останалите изисквания на разпоредбата тежест на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта, както и в предхождащите я справка и становище не е обсъдена защитната теза на служителя, че е бил подведен от други лица относно формалностите при регистрацията на закупеното от него за сумата 600 лева МПС, внос от чужбина, като не е съзнавал какво е правното значение на подписаните от него документи. Безспорно установено е лично написаното от него, че е закупил колата на 29.01.2010 г. в гр. Т., Германия, при положение, че служителят е бил на работа на тази дата, което обстоятелство той не отрича. Обясненията му защо и как това се е случило, и ангажираните в тази насока доказателства, не намират обаче адекватен анализ и отговор както от дисциплинарно разследващата комисия, така и от страна на дисциплинарно наказващия орган съгласно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Акцентира се единствено върху формално декларираното невярно обстоятелство за датата и мястото на сделката, което необосновано е прието за тежко дисциплинарно нарушение, злепоставящо доброто име на институцията, предвид правилата на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР.

Настоящата инстанция счита, че не е налице нарушение, което да е съставомерно по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.

Доказано е, че служителят няма отношение и не знае нищо за подправената година в свидетелството на автомобила (немски образец) за първата му регистрация позиция В. Този факт, който не само че не е обсъден, а видно от мотивите на заповедта, същият е квалифициран като съзнателна съпричастност при използване на неверните факти с цел регистрацията на МПС в страната. Полагането само на подпис от служителя в договора за покупко-продажба (също немски образец), чийто ръкописен и цифров текст чрез експертна справка на БНЛТ при ОДМВР Варна установява, че е изготвен от трето лице, не обосновава извод за лична вина на Марков.

И на последно място, заключението в заповедта за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение и уронващо престижа на службата, препраща към изготвените обобщена справка и становище, където са налице твърдения на органа за извършено престъпление от Марков по чл. 313 от НК, респективно по чл. 309, ал. 1 от НК. Те обаче се основават на преразказ на липсващи документални данни в тази насока, видно от доказателствения материал, приложен по преписката. Същите тези данни неправилно са приети за безспорно установени и са в основата на отмяната на предходно издадената заповед 357/09.03.2012 г. на директора на РДГП Аерогари при ГДГП МВР за налагане в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР на дисциплинарно наказание на Марков порицание за срок от една година, заради декларирането на неверни обстоятелствата по покупката на процесното МПС. Поради това възобновяването на административното производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК с цел налагане на по-тежко по вид наказание и провеждане на ново дисциплинарно производство, приключило с процесната заповед за уволнение, е предприето неоснователно.

При наличието на тези доказателства, настоящата инстанция счита, че като краен резултат решението на АССГ е законосъобразно и обосновано. Недоказано е, че Марков виновно е извършил вменените му дисциплинарни нарушения съгласно съдържанието на оспорената заповед за уволнение, поради което правилно същата е била отменена.

Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение на АССГ и същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски пред Върховния административен съд, поради което ГД "Гранична полиция" следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева, представляваща разход за адвокатски хонорар.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 965 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело 6725/2012 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА

Главна дирекция Гранична полиция да заплати на Р. Н. М. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. Д.Д.