Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А., Д. Д., Н. Г. и М. Д. всички граждани на Р. Т., срещу решение 135 от 06.11.2014 г., постановено по адм. дело 291 от 2014 г. по описа на Административния съд Добрич. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение на Административния съд Добрич, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. В допълнително писмено изложение поддържат становище, че заповедта по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а се касае за акт, който се издава в специално реституционно производство по ЗСПЗЗ, и компетентният орган в това производство издава крайния акт, който вече съдържа белезите на индивидуален административен акт. Заповедта на кмета по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ (ред., ДВ, бр. 45 от 2008 г.) е елемент от сложен фактически състав и част от производството по издаване на окончателния акт и затова следва да се счита като такъв по чл. 21, ал. 5 АПК. Счита се, че е налице бездействие на кмета на общината да издаде заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за посочения в исковата молба период, което представлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. Поддържа се, че необоснован в тази връзка се явява изводът на съда, че се касае до правно действие, и в тази връзка е налице вътрешно противоречие на изложените мотиви, защото непредоставянето на земите от кмета на общината пряко рефлектира върху възможността им да бъде възстановена собствеността им върху земеделските земи. Забавянето е довело до невъзможността да ги използват и да добиват доходи от тях. Сочи се и практика на ЕСПЧ, според която всяко нарушаване на права, респ. всеки незаконен акт, действие или бездействие, причинява имуществена вреда и за тяхното компенсиране не е необходимо непременно да бъдат установявани.

Ответникът община Г. Т., редовно призован, не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд Добрич, е отхвърлил изцяло предявените от касаторите искове с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община Г. Т. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от рента за 20092010 г. в размер на 1562, 50 лв. и лихви в размер на 481, 27 лв., както и за неимуществени вреди за всеки от касаторите по 1000 лв. ведно със законната лихва, претърпени в резултат на бездействието на кмета на община Г. Т. да издаде заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на земи, поискани с предложение на ОСЗГ от 30.04.2009 година.

За да стигне до този правен резултат, Административният съд Добрич, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административният съд е приел, че задължението на кмета на общината по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да издаде заповед за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по чл. 19. ал. 4 от ЗСПЗЗ. Фактическите твърдения на ищците касатори в настоящото производство, както и правната норма, на която тези твърдения се основават, касаят правни действия издаване на административен акт заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Непроизнасянето на органа в определения срок води до наличието на мълчалив отказ, като съдът е счел, че именно той е следвало да се оспорва. Неиздаването на заповедта не може да се приеме за фактическо действие, а е правно действие, като този извод съдът е обосновал с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК. Освен това съдът е приел, че дори да се приеме, че е налице непроизнасяне в разумен срок по смисъла на ЕКЗПЧ, като забавянето на реституцията би се тълкувало като нарушение, водещо до вреди, то не е налице вторият елемент от състава на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ пряка и непосредствена вреда в правната сфера на касаторите.

На базата на горните факти, както и на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и експертиза, съдът е приел, че липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на общината. Отделно от това според административния съд недоказани остават и реално претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди от евентуалното незаконосъобразно бездействие на общинските служители поради липсата на пряка причинна връзка. Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че липсва първият елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общината за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 и неизвършване на фактически действия по чл. 256 от АПК, от което да се претендират вредите. Първоинстанционният съд правилно е определил необходимите предпоставки от фактическия състав по иска за обезщетение, при наличието на които да се реализира отговорността на административния орган. В случая такива не са доказани и установени от жалбоподателите. В процесния случай жалбоподателите са поискали да им бъдат възстановени посочените земеделски земи, като процедурата е уредена в чл. 10б ЗСПЗЗ и в чл. 45д ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателите са подали искане за възстановяване на правото им на собственост до ОСЗГ Г. Т., въз основа на решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ

на Районния съд Г. Т., на 06.08.2008 година. Ищците претендират вреди вследствие на незаконно бездействие на кмета на община Г. Т. за периода от 30.04.2009 до 22.02.2010 г., изразяващо се в неизпълнение на законовото му задължение за действие да издаде заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ

в 14-дневен срок от искането на ОСЗГ Г. Т. (считано от 30.04.2009 година). Фактическите твърдения на ищците, както и правната норма, на която тези твърдения се основават, касаят правни действия издаване на административен акт заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ

, т. е. волеизявление на административния орган, а не фактическо действие. Съответно неиздаването на такъв е мълчалив отказ, а не незаконосъобразно бездействие, както правилно е приел съдът. Това е така, тъй като решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на общинската комисия по земеделие, а след влизането му в сила въз основа на него общинската служба по земеделие постановява решението на ОбС за възстановяване на собствеността по ал. 3 от същата норма. От анализа на последните разпоредби следва да бъде направен изводът, че заповедта на кмета (чл. 45ж, ал. 2, ред., ДВ, бр. 45 от 2008 г.) по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на което се позовават касаторите, има белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване (в противен случай не би било посочено "след влизането му в сила").

Не е правно издържано становището на касаторите, че на съдебен контрол ще подлежи само окончателният, завършващ акт, а не този по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, защото се касае до два самостоятелни етапа от възстановителната процедура, в която властническите волеизявления се правят от различни административни органи.

Тъй като в случая жалбоподателите не са обжалвали мълчаливия отказ на административния орган, липсват основанията за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

, както правилно е приел първоинстанционният съд. При това положение не е налице незаконосъобразно бездействие, извършено от орган на общината при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което в съответствие с приложимия закон предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите на сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата и общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска като неоснователен. Освен това съдът е изложил подробни доводи за липсата на пряка и непосредствена вреда, настъпила в правната сфера на касаторите, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В случая произнасянето на кмета и възникването на предпоставките за сключване на договор за наем/аренда за процесната земеделска земя, респ. предпоставките за реализиране на доход от наем/рента са опосредени от произнасяне на ОСЗГ с решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.

Що се отнася до доводите за нарушение на европейското право, същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, защото за пръв път се сочат в касационната жалба. Предметът на спора се очертава от доводите и исканията на страната, посочени в исковата молба (жалба). Фактическите основания на исковата претенция, посочени в исковата молба, определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка пределите на силата на пресъденото нещо, с което ще се ползва съдебното решение. В това производство предмет на разглеждане са искове за имуществени вреди пропуснати ползи, и неимуществени вреди, причинени от бездействието на кмета на общината да издаде заповед за предоставяне на земя, поискана от ОСЗГ.

Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 135 от 06.11.2014 г., постановено по адм. дело 291 от 2014 г. по описа на Административния съд Добрич.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Б./п/ П. П.

В.П.