Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация "В. Т." - гр. В. Т. срещу решение 257/14.05.2013 г., постановено по адм. дело 839/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА 041200681/15.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с решение 427/10.08.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 13 827, 09 лв. и определен ДДС за довнасяне с лихви по 40 бр. фактури, издадени през данъчни периоди на 2009 г., 2010 г. и 2011 г. от Холанд къмпани ЕООД и в частта за определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 290 лв. и лихви 63, 66 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, както и на материалните активи не може да обоснове за него отказ от право на данъчен кредит. Според касатора съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства и въз основа на това е направил неправилни правни изводи и е приложил неправилно и закона. Извършването на процесните строително-ремонтни работи (СРР) се доказва от представените договори за тях, протоколи за приемане на извършената работа, както и извършването на СРР се потвърждават и от изслушаната съдебно-техническа експертиза. Предвид изложените оплаквания касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. По делото са депозирани писмени бележки със списък на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на 858 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на кооперацията, Великотърновският административен съд е приел, че не е доказано извършването на реалността на фактурираните през данъчни периоди на 2009 г., 2010 г. и 2011 г. стротиелно-ремонтни работи на различни обекти от Холанд къмпани ЕООД. Според съда от представените по делото договор за извършване на СРР и подписани протоколи за тяхното извършване не се доказва реалното им осъществяване. Освен това според съда не са били представени по време на ревизията доказателства за налични собствени или наети ДМА при доставчика, както и наети по трудови или други правоотношения лица, а така също и за отчитани разходи за възнаграждения на наети лица. Съдът не е възприел за достоверни дадените обяснения от управителя на доставчика, че услугите са били извършени с негов личен труд и негови близки, както и че закупените материали били съхранявани в гараж. От допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е направил извод, че от извършения от вещото лице оглед е установено, че процесните СРР са осъществени, но е направен извод в обжалваното решение, че те не са извършени от доставчика Холанд къмпани ЕООД. Прието е от съда, че протоколите за извършени СРР, представени във второто по делото съдебно заседание съдържат поправки и дописвания и съществено се различават от тези, представени по време на ревизията, в които липсва конкретизация на видовете ремонтни работи по обекти.

Въз основа на посочените по-горе мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че законосъобразно ревизията е отказала правото на данъчен кредит поради неналичие на предпоставките за това по чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

За неоснователна е приета жалбата от първоинстанционния и в частта за допълнително начисления корпоративен данък за 2009 г. Според съда след като не е установено реалното извършване на фактурираните СРР, то е налице основанието по чл. 16, ал. 1, чл. 15 и чл. 26, т. 2 ЗКПО поради това, че е установено то ревизията отклонение от данъчно облагане. В тази връзка според съда законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат с данъчните основи по фактурите, издадени от Холанд къмпани ЕООД за 2009 г. и е определен корпоративен данък за довнасяне. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит за получателя по доставката е свързано с установяване по безспорен и категоричен начин на нейната реалност. Това означава, че за да се упражни това материално право законосъобразно, е необходимо да са налице достатъчно доказателства, които да сочат на реалното осъществяване на доставката - предаване на стоката или извършването на услугата - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай издадените на касатора фактури касаят СРР на много обекти на кооперацията. Тези услуги са свързани с осъществяването на множество СРР. Представени са 39 бр. договори за извършването на строителни работи, като изграждане на преградни стени, монтаж на гипс картон, шпакловки, полагане на бетонни блокчета и тротоари, боядисване и шпакловка, къртене на мозайки, направа на нов дървен покрив, топлоизолация, изолация на водопроводни тръби, замазки и кърпеж на стени, монтаж на нови водопроводи, събаряне на пещ, къртене на бетонни плочи и мн. други, които не могат да обосноват като вярно твърдението на управителя на фирмата-доставчик "Холанд къмпани" ЕООД, че всички тези СРР ги е извършил лично той с полощта на родителите му. За да може да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит от получателя на такива доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че тези услуги действително са извършени от неговия доставчик - издателя на фактурите, по които е упражнил и правото си на данъчен кредит. Наличието на фактури, договори и протоколи за приемане на СРР не са достатъчни, за да обосноват извод за реално извършена услуга по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Непредставянето на доказателства какви материали са влагани при извършването на тези СРР, количествено-стойностни сметки и наличие на транспортни средства, води до направения и от първоинстанционния съд законосъобразен извод, че не е доказана реалността на фактурираните доставки. Правилно съдът е отбелязъл в решението си, че представените в съдебното производство протоколи за извършените СРР съдържат добавки и задрасквания и като се има предвид, че представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не могат да докажат сами по себе си реалното осъществяване на процесните ремонтни дейности. Обосновани са мотивите на съда, че от сключените договори за СРР и протоколите за тях се отнасят до множество ремонтни работи на различни обекти, отстоящи на разстояние едни от друг, за продължителни периоди от време и касаещи различни дейности, не установяват, че те са извършени от посочения доставчик. Като се има предвид и неговото признание пред ревизията, че всички СМР са изъвршени лично от него с помощта на родителите му, водят до извод, че е налице фактуриране на доставките, без да има категорични доказателства, че са извършени от издателя на фактурите и затова правилно на касатора е отказано право на данъчен кредит по тях. Съдебно-техническата експертиза е установила, че фактурираните СМР са осъществени, но от нея не може да се направи извод, че те са извършени от издателя на фактурите, от които касаторът черпи права - материалното право на приспадане на платения от него ДДС като данъчен кредит.

Неправилно касаторът в касационната жалба и в писмените си бележки е развил доводи, че съдът е отказъл на касатора правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът не е декларирал наетите от него работници. Такива мотиви в съдебното решение липсват. Пред ревизията управителят на "Холанд къмпани" ЕООД е заявил в писмени обяснения, че всички СРР са извършени лично от него и с помощта на родителите му, поради което, от тях не може да се направи извод, че множеството СМР, за които са издадени процесните фактури действително са извършени от този доставчик. Развитите съображения от касатора, че той не е участвал в данъчна измама, са неотносими към настоящия спор. В ревизионния акт липсват констатации за участие на получателя по доставките или неговия доставчик в данъчни измами, поради което необосновано касаторът се позовава на липса на данъчна измама. Неустановяването на реалност на доставките, които са фактурирани е основанието, на което и приходните органи и впоследствие и първоинстанционния съд са обосновали отказа си на данъчен кредит. Това е така, защото законът допуска законосъобразно упражняване право на данчен кредит по доставка на стока или услуга, само ако те действително са осъществени. При липсата на доказателства за реално изпълнение на фактурираните услуги, правилно първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт, приемайки че е налице само фактуриране на неизвършени от посочения доставчик доставки на услуги. Наличието на извършени услуги не е доказателство, че те са осъществени именно от издателя на фактурите, а фактурирането документално на услуга, без наличието на категорични доказателства за извършването от издателя на фактурата е основание да не се признае правото на данъчен кредит, тъй като не са налице законовите предпоставки на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за доначисления корпоративен данък за 2009 г., след като не е установено извършването на фактурираните СРР от "Холанд къмпани" ЕООД. З. правилно е прието от съда, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1, чл. 15 и чл. 26, т. 2 ЗКПО - отклонение от данъчно облагане и законосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на кооперацията със стойността по процесните фактури за 2009 г. и е определен за внасяне допълнителен корпоративен данък.

Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Въпреки изхода на делото и направеното искане за присъждане на ответника на юрисконсултско възнаграждение, то не следва да се уважава, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 257/14.05.2013 г., постановено по адм. дело 839/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ф. Н./п/ С. А. С.А.