Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от заместник министъра на здравеопазването, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. К., против решение 2874/30.04.2014г., постановено по адм. дело 1278/2014г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД-22-202/29.11.2013г. на зам. министъра на здравеопазването. В каса

ционната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни

съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде от

хвърлена жалбата против оспорения административен акт

. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответн ата страна по касационната жалба

Е. В. П. от гр. С., чрез пълномощника адв. Х. Н., оспорва жалбата. В писмени бележки на пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение и се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за не

основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдът

правилно е отменил оспорената заповед на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано предоставяне на средства за лечение в чужбина.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като

подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд

София град е отменена заповед РД-22-202/29.11.2013г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от Е. В. П. финансово подпомагане в размер на 60 000...