Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. срещу решение 2811 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело 6805/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/.

В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуален представител юрисконсулт Василева оспорва жалбата, представя доказателства.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, което следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд София-град е бил сезран с искова молба от Т. Д. П., с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1250 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служител от администрацията на ДКЕВР за периода 01.02.2012 г. до 16.08.2013 г. Твърди, че служителят, като член на ДКЕВР не е уважил...