Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Л. от гр. Д.ад, чрез пълномощника адвокат В. Ч., против решение 84/07.05.2014г., постановено по адм. дело 95/2014г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение Ж-12-1/28.02.2014г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Х.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на националния осигурителен институт - гр. Х., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата на В. П. Л. против решение Ж-12-1/28.02.2014г. на директора на ТП на НОИ - гр. Х., с което е потвърдено разпореждане К-14792-3/22.01.2014г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ гр. Х..

За да постанови това акт съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение, законосъобразно е отказано изплащане на сума в размер на 1626, 57 лв. на В. П. Л., тъй като такава сума вече му е била изплатена...