Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. И. Ф. в качеството й на управител на СД "Марвас-90-Френкеви С-ие", срещу решение 818 от 15.04.2013 г. по адм. дело 2340 по описа за 2012 г. на административния съд гр. П.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 161200364 от 09.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение 745 от 26.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 8 760, 12 лв. и лихви в размер на 1 873, 90 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата като неоснователна в писмена защита чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. П.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд Пловдив е бил сезиран с жалба от СД "Марвас-90-Френкеви С-ие" срещу ревизионен акт 161200364 от 09.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение 745 от 26.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. в частта относно...