Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни приходи в О. Т., гр. Т., пл. Възраждане 1 срещу Решение 45 от 16.05.2014 г. на Административен съд, гр. Л., постановено по административно дело 307/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация АУ-000321 от 23.08.2013 г. на орган по приходите в О. Т., с който на Т. Т. АД за периода 01.01.2010 г. 31.12.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 7 234, 29 лв. и лихви 1 120, 26 лв. и осъдил О. Т. да заплати 270, 00 лв. разноски по делото. . Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател началник отдел Местни приходи в О. Т.

, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приел, че административният орган приложил хипотезата на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в нарушение на закона. Неправилно приел, че задължението за 2010 2012 г. било платено в срок от данъчнозадълженото лице Общински пазари ЕООД, което ползвало имота на годно правно основание и със съзнанието, че е собственик. Не оспорва, че дължимите за 2010 2012 г. данък и такса са били изцяло и в срок платени от Общински пазари ЕООД, но в последствие тези плащания са се оказали недължими и извършени без основание предвид прогласената нищожност на прехвърлителната сделка. Съдът не отчел, че плащането изцяло и в срок от името и за сметка на незадължено по закон лице не може да погаси задължението на действителния собственик. Необосновано и в противоречие на материалния закон съдът приел, че Общински пазари ЕООД платило действително дължими от него суми за данък и такса. Съдът не отчел, че имота никога не е бил в патримониума на дружеството. Този неправилен извод на съда обуславя и неправилния му извод, че публичното задължение е погасено по силата на чл. 168, ал. 1 ДОПК, тъй като е било валидно платено. Съдът не отчел, че прогласената нищожност на прехвърлителната сделка установява изначална липса на основание дружеството да плати.

Неправилен счита извода на съда, че след като в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не е предвидена изрично възможност при прогласена нищожност на прехвърлителна сделка да се връщат платените данъци и такси, то е недопустимо на това основание да се издаде акт за възстановяване и прихващане.

Неправилен счита извода на съда, че за хазната е без значение кое лице е платило дълга. Сочи, че данъчното задължение е личен, непосредствен дълг на определен от закона данъчен субект, поради което заместването в данъчен дълг е недопустимо. Неправилно съдът приел, че в основата на публичните задължения за данъци и такси е само и единствено обектът недвижимият имот. Възникването на публично задължение е обусловено както от наличието на годен обект на собственост, така и от легитимен правен субект. Съдът като приел, че основополагащ елемент е само обектът на облагане и игнорирал субекта, приложил неправилно закона. Неправилно съдът приел, че плащането от Общински пазари ЕООД вместо Т. Т. АД не прави това плащане недължимо платено към фиска, а само поражда последващи облигационни отношения между двете дружества. Сочи, че освен невъзможността за суброгация в чуждо публично задължение следва да се отчете и предвидения в чл. 128 и 129 ДОПК изричен способ за възстановяване на недължимо платени суми.

Несъстоятелен счита извода на съда за нарушаване на правата на Т. Т. АД от административния орган чрез лишаването му от възможността да участва в производството по възстановяване на платените на Общински пазари ЕООД суми.

Неправилни счита и изводите на съда досежно ефекта на прогласената нищожност на прехвърлителната сделка по отношение на данъчното облагане. Счита за правен абсурд приемането, че по отношение на правото на собственост прогласяването на нищожността на сделката има действие спрямо всички и назад във времето, а същевременно по отношение на правата и задълженията, произтичащи от това право на собственост каквито са публичните задължения, да се приеме, че нищожността може да действа за в бъдеще.

Счита, че съдът незаконосъобразно упражнил косвен съдебен контрол върху влезлия в сила акт за прихващане и възстановяване. Недължимо при всички случаи е плащане, извършено от несобственик. Юридическите факти, които обуславят недължимостта на дадено плащане биха могли да бъдат различни и не е възможно и необходимо всеки конкретен случай да бъде изрично регламентиран от закона. Достатъчна е общата разпоредба на чл. 128 и 129 ДОПК, които обуславят компетентността на органа, издал акта за възстановяване и прихващане. Несъстоятелен счита извода на съда за предизвикана чрез акта за прихващане и възстановяване недопустима намеса в правната сфера на Т. Т. АД. Сочи, че нотариален акт, обективиращ нищожна правна сделка не би могъл да бъде валиден документ за собственост, поради което за Общински пазари ЕООД не е възникнало валидно задължение за данък и такса.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Т. Т. АД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. З. Г. и адв. Ц. С., Софийска адвокатска колегия. 2. Ответникът по касационната жалба Т. Т. АД , счита същата за неоснователна.

Съдът правилно приел, че за процесния период Т. Т. АД не е задължено по смисъла на чл. 11 ЗМДТ лице, тъй като е било лишено от собственост по силата на договор за покупко-продажба. Сочи, че действието на съдебното решение, с което една сделка е прогласена за нищожна, спрямо данъчния орган е занапред. Органът по приходите не може да извършва преценка на действителността на сделките. За целите на данъчното облагане е необходимо единствено да бъде подадена декларация от данъчно задълженото лице, към която да са приложени валидни документи за собственост.

Правилно съдът приел, че проведената процедура по определяне на данъка и таксите е в противоречие с чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като не са налице предпоставките за издаване на акт за установяване на задължения по декларация. Не са изложени фактически и правни основания за издаване на акта. Сочи, че в процесния случай плащането е извършено от Общински пазари ЕООД в качеството му на собственик на имота, а не като вид заместване в дълг, което е недопустимо. Съдът правилно приел, че чл. 128 и 129 ДОПК са приложени неправилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Л. Т., Адвокатска колегия, гр. П..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура

дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че нищожният договор между Т. Т. АД и Общински пазари ЕООД няма вещноправно действие и Т. Т. АД не е преставало да бъде собственик на имота, поради което задължено лице е имено това дружество. При това положение за погасяване на задълженията е необходимо не внасяне на сумите, но внасяне от задължения субект (естествено фактическото плащане може да се направи от всеки, но е необходимо да е от името на носителя на тази тежест). С оглед на това не може да се приеме, че е налице погасяване на задължението по смисъла на чл. 168, т. 1 ДОПК. Мотивите на съдебното решение не държат сметка за отношенията между страните по сделката и за недопустимостта от прехвърляне на данъчно задължение.

Съдебното решение противоречи на основен принцип на данъчното право, според който дължимостта по основание, размер и срок на плащане настъпва по силата на конкретни правни норми, а не по силата на издадени данъчни актове. Стореното от съда нарушава основно правно положение, че за когото са ползите, за него са и тежестите, т. е. след като Т. Т. АД е било винаги собственик на имоти (и е сезирал гражданския съд с искане да елиминира основанието за отчуждаване), то ще носи и тежестите, които законът свързва със собствеността.

Незаконосъобразно съдът извършил косвен контрол за законосъобразност и не отчел, че са налице условията за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, тъй като става въпрос за имот по смисъла на чл. 10 ЗМДТ. Установено е, че тежестта, възложена с акта за установяване на задължения по декларация, е в законоустановен размер, потвърден чрез ангажиране на специални знания на вещото лице. С оглед на изложеното съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Т. АД. . По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. . По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Т. Т. АД (предишно еднолично акционерно дружество със собственик О. Т.) било собственик на недвижим имот урегулиран поземлен имот с идентификатор 73198.505.70.1.6., площ 440 кв. м. с административен адрес гр. Т., ул. В. Л. 3, акт за общинска собственост 77 от 18.11.1997 г.

2. На 09.02.2010 г. Т. Т. АД продало на Общински пазари ЕООД процесния недвижим имот.

3. На 04.03.2010 г. Общински пазари ЕООД подало декларация по чл. 17 ЗМДТ за процесния недвижим имот.

4. За периода 01.01.2010 г. 14.08.2013 г. Общински пазари ЕООД внасяло дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот.

5. На 26.06.2013 г., с Решение 145 постановено по гражданско дело 554/2012 г. Ловешкият окръжен съд признал за установено по отношение на Общински пазари ЕООД, че сключения на 09.02.2010 г. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от Закона за задълженията и договорите, поради нарушаване на добрите нрави. Решението влязло в сила на 16.07.2013 г.

6. На 06.08.2013 г. Общински пазари ЕООД подало искане за възстановяване на неправилно внесени суми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот считано от 01.01.2010 г.

7. На 14.08.2013 г. орган по приходите в О. Т. издал Акт за възстановяване и прихващане 46, с който извършил възстановяване на внесения от Общински пазари ЕООД данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот за периода 01.01.2010 г. 14.08.2013 г.

8. На 16.08.2013 г. Т. Т. АД подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот.

9. На 23.08.2013 г. орган по приходите в О. Т. издал Акт за установяване на задължения по декларация АУ-000321, с който на Т. Т. АД установил за периода 01.01.2010 г. 31.12.2012 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот в размер на 7 234, 29 лв. и лихви 1 120, 26 лв.

10. На 06.11.2013 г. началник отдел Местни приходи в О. Т., с Решение 0502-87, потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация АУ-000321.

V. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при изложени от формална страна фактически и правни основания.

Съдът приел, че по делото не е спорно, че процесният имот попада в границите на районите, определени със заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 3 ЗМДТ, в които общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, както и че в процесния период процесният имот бил във владение на Общински пазари ЕООД.

Съдът приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като установените с акта задължения вече са били платени от Общински пазари ЕООД. Налице е погасяване на задължението по смисъла на чл. 168, т. 1 ДОПК и последващото издаване на акт за възстановяване и прихващане не е в състояние да заличи погасителния ефект на извършеното плащане. Приел, че фактическото положение, породено от съдебното решение, с което е обявена нищожността на договора за продажба на процесния имот, не означава, че Т. Т. АД дължи данък и такса за процесните периоди, тъй като погасяването на задълженията чрез плащането им не може да бъде повлияно от нищожната сделка.

Установяването на нищожността по предвидения ред от съда не заличава с обратна сила извършеното плащане, защото то не е имуществено благо, което е фактически разместено между страните по повод на сделката, а е плащане към публичен бюджет, който не е страна по сделката. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не е предвидена правна възможност нищожността на сделката да се ползва като основание за възстановяване на дълг. Нищожността променя данъчното задължение чрез разрешаване на въпроса за собствеността на имота, с което променя субектите по материалното данъчно правоотношение, но не променя обекта на облагане. За хазната е без значение кое лице е платило дълга. Това, че Общински пазари ЕООД е платило вместо Т. Т. АД не прави вземането недължимо платено, а само поражда последващи облигационни отношения между двете дружества.

Съдът приел, че в данъчните закони няма правомощия на органа по приходите в хипотеза като тази по делото да издават акт за възстановяване и прихващане, както и не съществуват разпоредби, които да позволяват възстановяването на данъчно задължение чрез издаване на такъв акт. Приел, че по принцип дали сумите, платени от Общински пазари ЕООД са надвнесени или недължимо платени не е предмет на производството и съдът не може да упражни косвен контрол за законосъобразност на акта за възстановяване и прихващане. Но приел, че следва да извърши контрол за валидност на този акт. При извършената проверка съдът установил, че актът за възстановяване и прихващане е издаден при липса на материална компетентност на органа по приходите, тъй като сумите не са нито недължимо платени по смисъла на чл. 128 ДОПК, нито недължимо или неправилно надвнесени по смисъла на чл. 129 ДОПК. С оглед на това приел, че актът за възстановяване и прихващане е нищожен.

Съдът приел, че в мотивите на оспорения акт за установяване на задължения по декларация органът не изложил мотиви въз основа на какво приема, че за периода 2010 2012 г. Т. Т. АД бил собственик на процесния имот. Приел, че е недопустимо чрез акта за възстановяване и прихващане да се прави промяна в правната сфера на Т. Т. АД, без дружеството да разполага с възможност да участва в това производство и да се защити.

В условията на евентуалност съдът разгледал законосъобразността на определената основа за облагане и определения размер и установил, че органът определил данъкът за 2010 г. върху отчетната стойност, декларирана през 2013 г., а за 2011 г. и 2012 г. върху данъчната оценка към 2013 г. Съдът установил, че за един и същи имот, за един и същи период органът установил задълженията върху различна облагаема основа за двете дружества и приел това за нарушение на принципа за равно третиране на задължените субекти и на принципа за добросъвестно упражняване на правомощията на органа по приходите.

Въз основа на изложеното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация АУ-000321 от 23.08.2013 г. и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Доколкото съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването и събирането на местните такси, както и обжалването на свързаните с тях актове става по реда на чл. 4, ал. 1 5 ЗМДТ, т. е. по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдът, за целите на настоящото решение, съдът разглежда данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци под общото наименование данъчни задължения.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци могат да бъдат обобщени като неправилна преценка на действието на съдебното решение, с което е признат за нищожен договора за покупко-продажба на процесния имот по отношение на процесното данъчно правоотношение. Или казано по друг начин спорът по делото е за значението на съдебно признатата нищожност на покупко-продажбата за осъществяването на фактическия състав на задължението за данък и такса.

Както правилно сочи в мотивите си съдът процесният правен спор не е намерил своето изрично разрешение в данъчните закони. Няма данъчна норма, която да установява правните последици за данъчното облагане от една нищожна гражданска сделка. Въпросът е това празнина в правото ли е или наличието на изрична правна норма не е необходимо с оглед на фактическия състав на данъчното задължение?

Безспорно е, че нищожната правна сделка не поражда декларираните правни последици от момента на сключването. Безспорно е, че всеки може да се позове на нищожността на правната сделка, както и че влязлото в сила съдебно решение, с което е обявена нищожността на една сделка, е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в страната, съгласно чл. 297 ГПК. Липсата на правно действие на нищожната сделка и общата задължителност на влязлото в сила съдебно решение не се поставят под съмнение. Въпросът в настоящия случай е отпада ли с обратна сила качеството на данъчно задължен субект на приобретателя по една нищожна сделка?

Данъкът е отношение между държавата или общината и съответния правен субект, носител на законово установена връзка с обекта на облагане. Това отношение винаги е публичноправно. При данъка върху недвижимите имоти данъчното правоотношение възниква и съществува заради недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно той е обектът на данъчното облагане. Връзката между обекта и субекта на данъчното облагане при този данък е правна и безспорно е правото на собственост или правото на ползване. Следователно правото на собственост е необходима предпоставка, елемент на данъчния фактически състав.

Но как се доказва за данъчни цели правото на собственост? С декларация от съответния правен субект и приложен към нея документ за собственост. Съгласно чл. 14 ЗМДТ лицето, което счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещо право върху недвижим имот има законовото задължение да подаде декларация. Съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация. Данъчният служител няма право да откаже да приеме данъчна декларация, защото счита, че дадено лице не е собственик, inter alia, защото придобивната сделка е нищожна. Следователно за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание.

Видно от изложеното за данъчни цели правото на собственост, т. е. правната връзка между обекта на облагане и субекта, е необходима предпоставка на данъчния фактически състав, но нейното доказване става с декларацията, която съответния правен субект подава. Промените в правната връзка, която поражда данъчното задължение, за данъчното правоотношение имат значение на нововъзникнало обстоятелство. Те пораждат за задълженото лице задължение за деклариране на тези нови релевантни обстоятелства.

Следва да се посочи, че не винаги има покритие между гражданскоправната и данъчноправната връзка между данъчен обект и данъчен субект. Съществуват различни гражданскоправни връзки между обект и субект, които за целите на гражданското право могат и да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект. Така например изграждането на един незаконен строеж в чужд имот не превръща изградилия го в собственик, ако няма учредено право на строеж, но ако изградилият го правен субект декларира този имот като собствен за данъчни цели това е достатъчно и той ще придобие качеството на данъчно задължен субект. Ако един правен субект получи доход без правно основание и го декларира, този доход ще подлежи на облагане независимо от липсата на правно основание за получаването му.

Този подход на данъчното право е следствие на неговата цел да получи държавата или общината парични средства за реализиране на своите функции. Данъчното право се интересува от обекта, който е източник на благото имущество, доход. За данъчните цели релевантен е факта на деклариране на правото на собственост, т. е. достатъчно е волеизявлението на лицето, че е собственик. И това е разбираемо, защото плащането на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци не прави платеца собственик Законът за собствеността не предвижда такова придобивно основание.

Видно от изложеното фактическият състав на данъчното задължение не съдържа изискване за проверка на годността на декларираната правна връзка между обекта и субекта на облагане, поради това и не е необходима изрична правна норма, която да урежда правните последици от настъпилите в декларираното правоотношение промени. За данъчни цели тези промени имат значението на нововъзникнали факти, които се декларират от задължения субект и които имат своето действие занапред.

Какво значи гореизложеното за конкретния правен спор?

Безспорно по делото е, че Общински пазари ЕООД след сключването на договора за покупко-продажба с Т. Т. АД декларирало процесния имот по реда на чл. 14 ЗМДТ. С това то се идентифицирало пред данъчните органи като данъчно задължено лице собственик на подлежащ на облагане с данък по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ имот. Именно защото се идентифицирало като задължено лице, т. е. направило правопораждащото качеството на задължен субект волеизявление, данъчната администрация приела и извършеното от Общински пазари ЕООД плащане на дължимите за процесния имот данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Приемането на това плащане, както правилно сочи и съдът, довело, съгласно чл. 168, т. 1 ДОПК, до погасяване на задължението за облагане на процесния имот.

С влизането в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделката 16.07.2013 г., презумпцията, че деклариралото се като собственик Общински пазари ЕООД е било собственик е оборена. Обявената нищожност на правната сделка довела до възстановяване на даденото и дала основание на Т. Т. АД да счете себе си отново за собственик на процесния имот, но за данъчни цели в периода до подаване на декларацията задължен субект за процесния имот е било Общински пазари ЕООД. Именно то се легитимирало като собственик и следователно имало качеството на задължен субект. А. Т. Т. АД не беше подало данъчна декларация и Общински пазари ЕООД не беше декларирало, че не е вече собственик чрез подаденото искане за възстановяване на недължимо платени данъци и такси, независимо от действието на съдебното решение, за целите на данъчното облагане Общински пазари ЕООД щеше да продължи да фигурира като задължено лице, защото общозадължителното действие на съдебното решение не задължава данъчната администрация служебно да промени задължения субект. Едва ако и когато установи пред данъчната администрация чрез декларация и необходимите доказателства, че не е собственик, Общински пазари ЕООД ще престане за данъчни цели на има качеството на задължено лице.

По-малко от месец, след влизане на съдебното решение, с което е обявена нищожността на придобивната сделка, Общински пазари ЕООД подало искане за възстановяване на недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за процесния имот. Само седем календарни дни след искането и без да установи кой е задълженият за процесния имот субект защото за данъчни цели не може да има данъчен обект без задължен за него данъчен субект, органът по приходите издал акт, с който възстановил платените данъци и такси на Общински пазари ЕООД.

Но както обосновано сочи в мотивите си съдът, този факт не довел до възобновяване на дължимостта на данъка за процесния имот от датата на сключване на нищожната сделка. Процесният имот, т. е. данъчният обект, вече е бил обложен и дължимия за него данък е бил платен. Данъчното задължение не възниква от акт за прихващане и възстановяване. Този акт не е елемент на фактическия състав на данъчното задължение. Няма правна норма, която да установява акта за прихващане и възстановяване като правопораждащ данъчното задължение факт. С оглед на това този акт е ирелевантен за облагането на процесния имот с данък.

Първоинстанционният съд правилно приел, че не е предмет на делото дали сумите, платени от Общински пазари ЕООД, са надвнесени или недължимо платени. Правилно приел също, че не може да установи косвен контрол за законосъобразност на този акт. Но неправилно извършил контрол за неговата валидност. Дали актът за прихващане и възстановяване е валиден или не е неотносимо към дължимостта на установените с оспорения акт за установяване на задължения по декларация данъци и такси. С оглед на това основателни са доводите на касатора, че съдът не може да прави инцидентен контрол за законосъобразност на акта за прихващане и възстановяване, но изводът му, че това прави обжалваното съдебно решение неправилно е неоснователен.

Тъй като актът за прихващане и възстановяване не е довел до възстановяване на дължимостта на данъка и таксата за процесния имот обоснован и правилен е изводът на съда, че актът за установяване на задължения по декларация е издаден в нарушение на материалния закон. Както прецизно сочи и съдът органът по приходите може да издаде акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК само при наличие на една от трите, визирани в правната норма предпоставки. Относимата за случая предпоставка, на която се позовал органът по приходите задължението не е платено и не е извършена ревизия, не съответства на доказателствата по делото. Ревизия на Т. Т. АД няма данни по делото да е извършвана, но данъкът за процесния имот е платен. Това прави оспорения акт материално незаконосъобразен издаден, без да са спазени изискуемите от закона материалноправни предпоставки.

Касаторът твърди, че задължението за процесния имот не е погасено, тъй като извършеното плащане от името и за сметка на незадължено лице не погасява задължението. Този довод на касатора изцяло се оборва от собственото му поведение пред данъчната администрация. С подадената на 04.03.2010 г. декларация Общински пазари ЕООД декларирало пред държавния орган, че е собственик на процесния имот и именно като такъв заплаща дължимите за него данък и такса. Тази негова декларация е била доказана от представени доказателства за собственост. Следователно за никакво плащане от незадължено лице не е ставало въпрос към датата на плащане на дължимите за 2010 - 2012 г. данъци и такси. Още по-малко може да става въпрос за заместване в дълг или за суброгация, както твърди касаторът. За каква суброгация може да става въпрос, когато касаторът изрично декларирал пред данъчната администрация, че е собственик и е доказал това с валиден от формална страна акт за собственост. Данъчната администрация няма правомощието да извършва преценка валидни права и задължения ли е породил представения пред нея документ за собственост.

Както бе посочено по-горе за целите на данъчното облагане е достатъчна презумпцията за собственост. Само ако действително е собственик едно лице има интерес да плати данъка, за да не настъпят за него предвидените в закона неблагоприятни правни последици. Несъстоятелността на довода на касатора за непогасяване на данъчното задължение проличава ясно в хипотезата, при която ако Общински пазари ЕООД не беше платило дължимия данък за 2010 или за 2011 г. и органът по приходите му беше издал акт за установяване на задължения в производството по оспорване на установените задължения дружеството, за да се защити нямаше да твърди, че е несобственик, защото то счита себе си за собственик на процесния имот и именно като такъв е задължен за данъка.

Видно от изложеното съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и правилно ги подвел под относимите материалноправни разпоредби. Изводите му за незаконосъобразността на оспорения акт са не само правилно, но и прецизно и задълбочено обосновани. Допуснатата от съда неправилност с обсъждането на валидността на акта за възстановяване и прихващане не се отразява нито на правилността, нито на обосноваността на мотивите му, тъй като съдът установил и изложил подробни мотиви за всички останали пороци на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Противоречието на акта с материалноправните предпоставки за неговото издаване прави ненужна проверката за правилното определяне на данъчната основа, на данъчната ставка и на фактическото престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ от общината.

При така установеното съдът счита, че обжалваното съдебно решение е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди О. Т., юридическото лице, в чиято структура е касаторът, да заплати на Т. Т. АД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото договор за правна защита и съдействие 2656 от 04.02.2015 г., са в размер на 500, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 45 от 16.05.2014 г. на Административен съд, гр. Л., постановено по административно дело 307/2013 г.

ОСЪЖДА

О. Т., гр. Т., пл. Възраждане 1 да заплати на Т. Т. АД, гр. Т., ул. В. Л. 3, 500, 00 (петстотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ К. А.

С.Я.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия К. А..

Подписвам решението с особено мнение, тъй като считам, че решение 45 от 16.05.2014 г. постановено по адм. дело 307 по описа за 2013 г. на АС Ловеч е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) АУ 000321 от 23.08.2013 г. издаден от орган по приходите в отдел Местни приходи при община Т., относно начислените с него данък недвижими имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в размер общо на 7 234, 29 лв. главница, за недвижим имот, находящи се на в гр. Т., ул. В. Л., 3, собственост на Т. Т. АД, както и в частта, в която община Т. е осъдена да заплати на Т. Т. АД разноски над размера от 36, 20 лв. и вместо това следва да бъде отхвърлена жалбата на "Т. Т." АД срещу АУЗД АУ 000321 от 23.08.2013 г. издаден от орган по приходите в отдел Местни приходи при община Т., област Л. в посочената част, както и искането на дружеството за присъждане на разноски за съдебното производство пред Административен съд - Ловеч над размера от 36, 20 лв. до претендирания размер от 270, 00 лв.

Съображенията ми за това са следните:

Безспорно установено по делото е, че с решение 145 от 26.06.2013 г. постановено по гр. дело 554 по описа за 2012 г. на Окръжен съд - Ловеч и влязло в сила на 16.07.2013 г., е признато за установено, по отношение на Общински пазари ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че договор от 09.02.2010 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД е нищожен. След влизане в сила на решението и въз основа на искане от "Общински пазари" ЕООД платените суми за ДНИ и ТБО за този имот за периода 01.01.2010 г. 14.08.2013 г. са възстановени с акт за прихващане или възстановяване (АПВ) 46 от 14.08.2013 г. издаден от орган по приходите в отдел "Местни приходи" при община Т. на основание чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Съгласно чл. 11 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решението на гражданския съд, с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е признато за установено, че сделката от 09.02.2010 г. за продажба на имота е нищожна, се зачита на основание чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от съда, който го е постановил, от всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдно нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със сила на пресъдено нещо, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася.

При издаване на оспорения в производството пред Административен съд Ловеч АУЗД АУ 000321 от 23.08.2013 г. административният орган е зачел силата на пресъдено нещо на решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на договора от 09.02.2010 г. Решението по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не е конститутивно, а е установително, т. е. с него не се създават занапред права и задължения, а се дава защита срещу една правна привидност създадена със сключване на нищожен договор. Поради това считам, че законосъобразно органът по приходите се е съобразил с правните последици от съдебното решение. Сделката между търговските дружества не е породила изначало вещноправен ефект, което налага извод, че собственик на имота и през процесния период 2010 г. - 2012 г. е бил Т. Т. АД. Предвид посоченото считам, че мнозинството на съдебния състав неправилно е приело, че за времето преди установяването на нищожността на сделката дружеството прехвърлител (Т. Т. АД) не дължи за него ДНИ и ТБО. Считам, че именно установената нищожност на договора между двете търговски дружества променя този извод. От решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на сделката сключена между Т. Т. АД и Общински пазари ЕООД следва, че Общински пазари ЕООД не е придобивало качеството на данъчнозадължено лице за имота през посочения период, независимо, че задълженията за ДНИ и ТБО за този имот са били платени от него. Поради това не споделям изводите направени от мнозинството на съдебния състав, че плащането е било извършено от данъчно задължен субект към момента на възникване на публичното вземане. Предвид възстановяване на платените суми на "Общински пазари" ЕООД с АПВ 46 от 14.08.2013 г., към момента на издаване на АУЗД АУ 000321 от 23.08.2013 г., ДНИ и ТБО за процесния имот за периода 2010 г. 2012 г. не са платени, съответно - била е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Считам, че е без значение за законосъобразността на АУЗД е фактът, че за периода 2010 г. 2012 г. имотът е бил ползван от Общински пазари ЕООД, тъй като за дължимостта на ДНИ и ТБО е без значение кой фактически ползва имота. Само при учредено право на ползване, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, каквото в настоящия случай не се установява, ползвателят, а не собственикът дължи плащане на ДНИ и ТБО. По делото е установено, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ реално са предоставяни за имота. Липсата на мотиви към АУЗД относно отделните компоненти на ТБО не е основание за отмяна на административния акт по реда на ДОПК, защото съдът е длъжен да се произнесе по същество, предвид нормата на чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. В случая в производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице, в което размерът на дължимите суми за ТБО е посочен по компоненти.

Споделям крайния извод на мнозинството от съдебния състав, за правилност на решението на Административен съд Ловеч, в частта, с която е отменен АУЗД 000321 от 23.08.2013 г. издаден от орган по приходите в отдел Местни приходи при община Т., относно начислените с него лихви общо в размер на 1 120, 26 лв., но поради различни от изложените в решението съображения. Считам, че тъй като решението, с което е установена нищожността на договора сключен между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД е влязло в сила на 16.07.2013 г., не е налице виновно посрочие от страна на данъчно задълженото лице Т. Т. АД за заплащане на ДНИ и ТБО за имотите за периода 2010 г. 2012 г., поради което с АУЗД неправилно са му начислени лихви за забава за посочения период. Предвид частичната основателност на жалбата на Т. Т. АД, считам, че решението на Административен съд Ловеч е правилно и в частта относно присъдените на дружеството разноски за сумата до 36, 20 лв., поради което следва да се остави в сила и в тази част.

Считам, че за настоящето производство разноски на касационния жалбоподател не се дължат, предвид липсата на доказателства за реалното им извършване. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.05.2014 г., сключен между началник отдел Местни приходи при община Т. и представляващия го адвокат е договорено възнаграждение в размер на 650, 00 лв., платими по банков път, но по делото не са представени доказателства за действителното заплащане на сумата. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело 6/2012 г., подписването на договора, след като в него не е отразено плащане в брой, не означава, че страната по делото фактически е направила разхода. Считам, че разноски на Т. Т. АД, за заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се присъдят, съобразно отхвърлената част на касационната жалба.

С оглед по-горе изложените съображения подписвам решението с особено мнение.

Съдия:

К. А.