Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет, чрез юрк. Р. Д. като процесуален представител, срещу решение 5903 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело 16729/2013 г. по описа на Върховен административен съд, с което е обявено за нищожно решение по т. 23 от протокол 43 от 07.11.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), обективиращо отказ на Д. В. Н. от гр. О. да се изплати еднократно парично обезщетение по негова молба от 08.10.2013 г. Поддържат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, а при условията на евентуалност за неправилност. Прави се искане за обезсилването му, за оставяне на жалбата срещу оспореното решение на ВСС без разглеждане и за прекратяване на производството по делото, или за отмяната му като неправилно. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът Д. В. Н. поддържа становище за правилност на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

С обжалваното решение е обявено за нищожно решение по т. 23 от протокол 43 от 07.11.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Д. В. Н. от гр. О. е отказано да се изплати еднократно парично обезщетение по молба от 08.10.2013 г. На основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК е постановено изпращане на преписката на прокуратурата на РБ за произнасяне.

За да обоснове този правен резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното пред него решение на ВСС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и...