О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 05.04. 2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№1217 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. Т.- синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ срещу решение №50 от 05.03.2021г. по в. т.д. №14/2021г. на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение №260064 от 17.11.2020г., постановено по т. д. №357/2019г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ и С. К. К. искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Касаторът счита, че не са обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Излага съображения, че при безспорна фактическа обстановка, въззивният съд в нарушение на закона стига до извод, че атакуваната сделка не е увреждаща за кредиторите на прехвърлителя. Поддържа тезата, че член-кооператорите и кооперацията имат качеството свързани лица, като се позовава и на доказателствата по делото с твърдение, че се установява знание за увреждането у страните по сделката. Жалбоподателят претендира да бъде постановено решение за уважаване на един от двата отменителни иска /главен по чл. 647, ал., т. 6 ТЗ и евентуален по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/, като му бъдат присъдени и направените разноски за всички съдебни инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1.Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД? – с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №56 от 01.08.2018г. по т. д. №1538/201 г. на I т. о. и решение №11 от 27.02.202 г. по т. д. №2529/2018г. на I т. о., решение №639 от 06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. на IV г. о.; решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г. на IV г. о.; решение №407 от 29.12.2014г. по гр. д. №2301/2014г. на IV г. о.; решение №18 от 04.02.2015г. по гр. д. №3396/2014 г. на IV г. о.; решение №261 от 25.06.201 г. по гр. д. № 5981/2014г. на IV г. о.; решение №50 от 12.05.2017г. по т. д. №731 от 2016г. на І т. о. и решение №93 от 28.07.2017г. по т. д. №638/2016г. на II т. о.;
2.Възможно ли е увреждането на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение“ /по чл. 65, ал. 2 ЗЗД/, когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?; Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите?- с твърдение за противоречие с влязлото в сила решение №28 от 03.02.2015г. по в. т.д. №104/2010 г. на ВТАС, недопуснато до касация с Определение №568 от 11.07.2016г. по т. д. №1626/2015 г. на ВКС, II т. о., като поради липсата на практика на касационната инстанция, се поддържа допълнителната селективна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
3. Кога е налице знание за увреждане у длъжника?- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №639 от 06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г. на IV г. о. и решение №50 от 12.05.2017г. по т. д. №731/2016г. на І т. о.;
4. Необходимо ли е за наличието на свързаност по §1, ал. 2 ДРна ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?; Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по §1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ?- с твърдение за наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
5. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните?- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на IV г. о., решение №160-А от 16.12.2020г. по т. д. №2156/2019г. на II т. о., решение №183 от 16.11.2017г. по т. д. №2624/2016г. на II т. о. и решение №145 от 07.01.2019г. по гр. д. №811/2018г. на II г. о. Поддържа като основание за допускане до касационно обжалване и очевидна неправилност на въззивното решение.
О. К. спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърден обжалвания съдебен акт.
Ответникът С. К. К. оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата законосъобразност и обоснованост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД /предявени в условията на евентуалност/, въззивният съд приема, че не се установяват фактическите състави на двата отменителни иска. Решаващият съдебен състав излага аргументи, че уважаването на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е обусловено от доказването на релевантните факти - сключване на сделка от длъжника в двугодишния период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ с насрещна страна, имаща качеството свързано с длъжника лице и увреждащ характер на сделката спрямо кредиторите на несъстоятелността. Намира, че е безспорно сключването на оспорената сделка, обективирана в нотариален акт №182, том 3, рег. №10185, дело №482/25.08.2016г. на нотариус Г. Г., вписан под №218 в НК, в подозрителния период, но не се доказва, че сделката е между свързани лица, нито че е с увреждащ характер. Съдът излага доводи, че не е налице никоя от визираните в §1 от ДР на ТЗ хипотези, вкл. хипотезата на §1, т. 4 ТЗ, която касае отношения между съдружници или ако се допусне аналогия – на член-кооператори помежду им, но не и на същите с дружеството, респ. с кооперацията, какъвто е настоящият случай. Намира, че отношенията между първия ответник КСК и втория ответник в качеството му на член-кооператор не попадат и в хипотезата на ал. 2 на §1, тъй като член-кооператорът участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията и има право на глас в ОС, но гласът на един член-кооператор не е решаващ и той не може да въздейства за вземане на решения, благоприятни и изгодни само за него. Съобразява, че в конкретния случай условията на сключената сделка не са различни от обичайните, а сделката не е резултат на индивидуално договаряне, а е пряко обусловена от предхождащо я решение на ОС, предоставящо еднаква възможност на всички член-кооператори да се удовлетворят за вземанията си за допълнителни членски вноски от имуществото на кооперацията, като подадат заявения и участват на търг.
Въззивният съд приема, че процесната сделка е сключена с член-кооператор, който има изискуемо вземане от КСК, след проведен търг от нарочна комисия и взето решение на УС, на цена значително надвишаваща данъчната оценка, при извършено прихващане на насрещните задължения, с което те са изцяло погасени. В резултат едновременно с намаляването на активите на кооперацията намалява и нейният пасив. Предвид изложеното не е налице и другата кумулативна предпоставка – увреждане на кредиторите на несъстоятелността от процесната сделка. Съдът намира за необоснована тезата на синдика, че увреждащият характер произтича от свързаността на страните по сделката, тъй като свързаността е самостоятелен елемент на фактическия състав, който сам по себе си не обуславя увреждане. Излага аргументи, че увреждането е общ елемент на всички състави на чл. 647, ал. 1 ТЗ, а като обективен факт не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора и засяга всички кредитори на несъстоятелността, защото затруднява или осуетява възможността им да се удовлетворят по реда на чл. 722 ТЗ. Увреждащо кредитора действие има всеки правен или фактически акт, с който длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или го обременява или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. В случая с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на КСК на ответника е извършено частично погасяване на насрещно задължение на продавача към купувача за заплащане на допълнителни членски вноски, като избраният погасителен способ е уреден в чл. 65, ал. 2 ЗЗД и се основава на решение на ОС, по приети ясни и предвидими правила за това – след предварителна оценка на имотите от независим оценител, при провеждане на търг и при създадена комисия, която да контролира изпълнението на решението.
Решаващият съдебен състав излага мотиви, че с изпълнението на парично задължение от длъжника безспорно се намалява активът на имуществото му, но това намаление се балансира от съответно намаляване и на пасива му. Въпросът дали чрез това изпълнение се засягат правата на другите кредитори на длъжника възниква едва с откриване на производство по несъстоятелност на същия, чиято цел е да бъдат справедливо удовлетворени всички негови кредитори при спазване принципа за равното третиране на хирографарните. Законът позволява да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника към отделен кредитор, независимо от начина на изпълнението /чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ/, но предпоставките са различни.
Въззивният съд намира за неоснователен и иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като препраща към изложените във връзка с иска по чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ съображения за липсата на увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Счита, че дори сделката да има увреждащ характер, липсва свързаност между страните по нея, обуславяща презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Изтъква, че обстоятелството, че всички член-кооператори са били наясно с влошеното финансово състояние на КСК, не е достатъчно, за да се приеме наличието на знание за увреждане чрез сключената сделка. Приобретателят е действал със съзнанието, че сделката се сключва в съответствие с взетото решение на ОС на КСК, т. е. по този начин да бъдат погасени задължения на кооперацията към членовете й.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос отговаря на общата предпоставка за допускане до касационен контрол, но не е налице допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол. С въззивното решение не е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираните от касатора решение №56/01.08.2018г. по т. д.№1538/2017г. на I т. о. и решение №11/27.02.2020г. по т. д.№2529/2018г. на I т. о. Въззивният съд не само не отрича, но изрично се позовава на трайната съдебна практика, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. За да отхвърли иска като неоснователен, съдебният състав след анализ на доказателствата стига до извод, че няма увреждане в конкретната хипотеза на акцесорна сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, сключена при установените обстоятелства. Съдът излага аргументи, че в случая не се намалява имуществото на прехвърлителя, тъй като погасеното задължение към приобретателя надхвърля или е равно по размер с пазарната стойност на прехвърления имот. Преценката дали чрез фигурата на „даване вместо изпълнение“ се намалява имуществото на длъжника, респ. дали се затруднява удовлетворението на кредиторите, следва да се прави във всеки отделен случай при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото. Правилността на изводите на съда не е предмет на проверка в настоящото производство по допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Вторият въпрос също не обуславя допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е налице допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е изложил доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отблежи, че има формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение №224 от 18.12.2017г. по т. д. №513/2017г., ІІ т. о./, като е направено разграничение между фактическите състави на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Прието е, че и двата иска са за попълване на масата на несъстоятелността, но искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл /както по П. иск/, за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, с които се атакуват сделките, съдаващи т. н. „преферентен ефект” на едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други. В тази връзка въпросът на касатора, свързан с оплакването му, че съдът не е отчел като релевантна за спора по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ възможността за увреждане на едни кредитори спрямо други, не обосновава допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставените от касатора трети и четвърти въпрос не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда. Въззивният съд излага подробни мотиви, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, въпросите относно това, дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията и дали е налице знание на длъжника за увреждането се явяват въпроси без решаващо значение за правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последният поставен от касатора процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви като анализира доказателствата и обсъди доводите на страните, не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и релевантните доказателства, относими към решаването на правния спор, вкл. приетите във въззивното производство, поради което не е налице допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, но не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50 от 05.03.2021г. по в. т.д. №14/2021г. на Апелативен съд - В. Т.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 30 лева – дължима държавна такса
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.