Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение 3155 от 12.05.2014 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело 10936 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ 212-1112947 от 06.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1871 от 01.08.2012 г. издадено на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението /понастоящем Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 050, 08 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 08.2007 г. и м. 09.2010 г. и са начислени съответните лихви в размер на 13 866, 79 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден издадения на Боянов ЕООД ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Боянов ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. Т., в отговор на...