Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив и на Ч. А.рт ЕООД, гр. представлявано от К. Д. Б. против решение 1251 от 16.05.2014г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело 3801/2012г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно начислен ДДС в размер на 16259.36 лева за данъчни периоди м. 05 м. 12.2006г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в тази част. Твърди, че при новото разглеждане на спора, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 224 от АПК и не е изпълнил задължителни указания за назначаване на съдебно техническа експертиза за изясняване на спорния по делото въпрос какви са реалните количества цимент, вложени в произведения от дружеството бетон. С оглед констатираните различия между изписаните количества цимент в счетоводството на дружеството и утвърдените от него разходни норми за производството на бетон, касаторът счита, че в тежест на ревизирания субект е да установи, че изписаните количества са вложени в производството на бетон.

Оспорват се и изводите на съда за изтекла погасителна давност за задълженията за данъчни периоди м. 05.11.2004-м. 11.2004г. В тази връзка счита, че съдът неправилно е определил моментът, от който давността спира или се прекъсва според датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/. Счита, че образуването на ревизията е от момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия, което в случая е станало на 19.12.2004г.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди ревизионният акт в частта на установените задължения по ЗДДС. Претендират се разноски.

Ответното по тази касационна жалба дружество, чрез процесуалния си представител я оспорва...