Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от гр. С. срещу решение 3263 от 15.05.2014 г. по адм. дело 10099/2013 г. на Административен съд София - град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С посоченото решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на П. Д. П. срещу решение РО-721 от 19.09.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, с което е потвърдено разпореждане 212-00-9154-5 от 01.08.2013 г. , с което е разпоредено П. Д. П. да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 29.11.2011 г. до 03.10.2012 г. в размер на 12 342, 24 лв., за който има и отпусната пенсия за старост в Украйна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че обезщетението за безработица е било получавано от П. Д. П. за време, за което впоследствие е получила и пенсия за старост в Украйна, а според чл. 54е, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)

изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при постановяването на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил съществени въпроси от значение за спора: дали пенсията в Украйна е била отпусната за целия трудов стаж на жалбоподателката - български и украински, или само за стажа в Украйна, както и какъв е размера на отпуснатата пенсия в Украйна и в...