Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Видин, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Димитрова, срещу решение № 100 от 03.10.2012 г., постановено по административно дело № 179/2012 г. по описа на Административен съд – Видин. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), да се остави в сила отменената с него писмена покана № 69 от 22.06.2012 г., издадена от директора на РЗОК – Видин, и да му се присъдят направените разноски по делото, като и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции.
Ответникът по касация Дентален център „О. Д. груп” ООД гр. В., с писмена защита по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски по производството.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Видин, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна.
С подложеното на касация съдебно решение Административен съд – Видин е отменил писмена покана № 69/22.06.2012 г. на директора на РЗОК-Видин, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, с която е постановено Дентален център „О. Д. груп” ООД, гр. В., ул. „Шести септември” № 3, да възстанови неоснователно получени суми в общ размер 30 489.82 лева, за неоснователно получени суми по фактури: №№ 0000000080/05.07.2011 год., 0000000083/03.08.2011 год., 0000000085/02.09.2011 год., 0000000087/05.10.2011 год., 0000000091/02.11.2011 год. За да постанови този резултат, съдът е приел, че поканата е издадена при противоречие с материалноправни разпоредби (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), тъй като от фактическа страна е прието за установено, че сумите, предмет на спора, не са получени при липса на правно основание. Изложените мотиви в административния акт относно обстоятелствата за представителството на дружеството-изпълнител на дентални дейности, вписването на това обстоятелство в различните регистри и попълването на фактурите в процесния период, е приел за опровергани съобразно удостоверение № 28 от 05.07.2011 год. на директора на РЗИ, от което е видно, че лечебното заведение е вписано в регистъра на РЗИ и се представлява от д-р. Л.. Второто № 42 от 21.12.2011 год., в което също е отразено, че ЛЗ е вписано в регистъра, но се представлява от д-р. Т.. Според съдът са налице валидни официални документи, неоспорени в процеса, и РЗОК е следвало да се съобрази с тях. Прието е за установено, че е налице договор между страните, по силата на който са отчетени изпълнените медицински дейности и съответното им заплащане в рамките на уговореното в договора. При наличие на валидно правно основание - сключен договор за изплащане на сумите, въз основа на неоспорените в производството финансови документи, поканата като незаконосъобразна е била отменена.
Решението на Административен съд – Видин, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона и не страда от такива пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. В процесният казус изпълнителят на медицинска помощ не е получил суми без правно основание, за да се налага тяхното възстановяване.
Неправилно е твърдението на касационният жалбоподател, че за периода от 01.07.2011 г. лечебното заведение е било в фактическа и правна неизправност спрямо своя контрагент РЗОК и не е отговаряло на изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗЛЗ, групова практика за първична медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина, съответно от лекари по дентална медицина, които се регистрират по реда на чл. 40
на ЗЛЗ. Видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил, че са налице две валидно издадени удостоверения по чл. 40, ал. 9 от ЗЛЗ. Първото от тях е за процесния период, а именно удостоверение № 28 от 05.07.2011 год. на директора на РЗИ, от което е видно, че лечебното заведение е вписано в регистъра на РЗИ и се представлява от д-р. Л.. Второто № 42 от 21.12.2011 год., в което също е отразено, че ЛЗ е вписано в регистъра, но се представлява от д-р. Т.. В случая са налице два валидни официални документи, неоспорени в процеса, и правилно съдът е приел, че РЗОК е следвало да се съобрази с тях. Вярно съдът по съществото е отбелязал, че никъде в административния акт, предвид изложените мотиви в него, че сумите са неправомерно отчетени за заплащане от страна на РЗОК, от лице, което не е имало и не е доказано, че има статут на управител и в частност на МОЛ, не се излагат мотиви, които са свързани с доводите, изложени в писмените бележки на процесуалния представител на ответника и пред първоинстанционният съд и пред касационния. По делото не са представени доказателства, кой от управителите не е лекар по дентална медицина, какъвто следва да е управителят на дружеството-жалбоподател. Спорният въпрос е във връзка с управлението и представителството на дружеството-изпълнител на медицински дейности, но този въпрос е извън фактическия състав на административното производство по издаване на писмена покана, доколкото счетоводните документи отговарят по съдържание и форма на изискуемото от закона, и отразяват вярно записаното в тях. Съдът е извел обосновани мотиви в този смисъл, като е приел, че в процесните фактури е без значение съставителят им, като няма задължение това да е управителят. Управлението и представителството на дружеството-изпълнител на медицински дейности са въпроси от значение при сключване на договори, уведомяване за образувани производства срещу дружеството и участието му в гражданския и търговския оборот. Поради това, констатациите в съдебни актове, постановени в други съдебни производства, че управляващ и представляващ е друго лице от вписаното в регистрите, няма никакво отношение към основанието за заплащане на сумите, респективно дали те са неоснователно получени от изпълнителя. Мотивите на съда в този смисъл са обосновани и съобразени с материалния закон. С оглед на гореизложеното, недоказани и опровергани в съдебното производство са доводите на касационния жалбоподател, че търговското дружество през процесния период не е отговаряло на изискванията на ЗЛЗ и не е имало статут на лечебно заведение.
Не могат да бъдат споделени и доводите, изразени в касационната жалба, че в решението си съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Производството по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО се провежда с цел възстановяване на неоснователно получени суми от изпълнителите на медицински дейности, сключили договор със здравната каса, получени без правно основание. В това производство се предполага сключен договор между изпълнителите на медицински дейности и здравната каса, с който се регламентират взаимоотношенията им. Неоснователно получени суми са тези, свързани с нарушение на закона, които превишават договорените лимити с регулативните стандарти, отчитане на неизвършени медицински дейности или съставяне на първични счетоводни документи, които по своята форма и съдържание не могат да докажат извършените медицински дейности. По делото по безспорен начин е установено, че към датата на извършване на проверката отношенията между проверявания изпълнител на първична извънболнична дентална помощ и РЗОК са се регулирали от действащия към тази дата ИД № РД-29-05-0154/01.02.2011 г. и действащия НРД-2011 г. Също така е доказано по делото, че първичните отчетни документи – фактурите, издадени от дружеството, са отговаряли на изискванията на нормите на чл. 7 от Закона за счетоводство (ЗС) и на
чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК). След като има наличие на валидно сключени договори между страните, надлежно съставени и попълнени счетоводни документи, по чието съдържание, форма и реквизити не се спори, изразеното в касационната жалба становище, че за процесният период има липса на правно основание за плащанията, е незаконосъобразно.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Становището, изразено с писмената покана за липса на правно основание за плащанията, е незаконосъобразно. Правно основание за тези плащания са облигационните отношения между НЗОК и Дентален център „О. Д. груп” ООД гр. В., възникнали от договора, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. Затова, като е отменил писмената покана за връщане на основателно получените от лечебното заведение плащания, Административен съд - Видин не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация направените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат пред ВАС, своевременно поискани и доказани.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 03.10.2012 г. по административно дело № 179/2012 г. на Административен съд – Видин.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Видин, адрес гр. В., бул. „Панония” № 2, да заплати на Дентален център „О. Д. груп” ООД, ЕИК 105587969, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Шести септември” № 3, сумата от 300 (триста) лева деловодни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. П./п/ Н. Г.
Н.Г.