Образувано е по касационна жалба на Р. А. Д., от с. К., област Я. против решение № 150 / 01.11.2012 г. по адм. дело № 184 / 2012 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че възстановяването на работа след отменено незаконно уволнение не попада в хипотезата на цитираната норма и предвид факта, че времето от датата на уволнението до възстановяването на работа се зачита за осигурителен стаж, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, са налице основанията за отпускане на обезщетение по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Ямбол счита същата за неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че обезщетението за безработица е законосъобразно отпуснато по реда на чл. 54д, ал. 5 от КСО, тъй като за 9 месеца от последните 15 жалбоподателката макар и да е имала качеството на осигурено лице не е осигурявана за риска „Безработица”.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 150 / 01.11.2012 г. по адм. дело № 184 / 2012 г. Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. А. Д., от с. К., област Я. срещу решение № 10 – 20 / 26.06.2012 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 281 – 00 – 1087 – 4 / 20.04.2012 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 54д, ал. 5 от КСО и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че със заповед № РД 02 / 0049 от 07.02.2011 г. трудовото правоотношение на жалбоподателката с О. Я. е било прекратено считано от 07.11.2011 г. Впоследствие същата е имала сключен трудов договор и с друг работодател с когото правоотношението и е било също прекратено. След регистрация в ТП на Агенцията по заетостта на Демирева е било отпуснато обезщетение за безработица за 12 месеца - до средата на месец април 2012 г. На 22.03.2012 г. жалбоподателката е подала декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, в която е посочила, че считано от същата дата упражнява трудова дейност поради възстановяването и на работа със съдебно решение № 194 / 25.01.2011 г. по гр. дело № 386 / 2011 г. на Ямболския окръжен съд. Органите на НОИ са разпоредили възстановяване на получените обезщетения за безработица за периода, през който страната е получила обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Междувременно със заповед № 16 / 27.03.2012 г. трудовото правоотношение на Р. Д. с О. Я. отново е било прекратено, считано от 27.03.2012 г. и тя е подала декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 281 – 00 – 1087 – 4 / 20.04.2012 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановил изплащането на отпуснатото с разпореждане № 281 – 00 – 1187 – 1 / 27.05.2011 г. обезщетение за оставащия период. Разпореждането е потвърдено с решение № 10 – 20 / 26.06.2012 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Ямбол.

Административният съд е възприел точно фактите по спора, поради което не е налице претендирания с касационната жалба порок необоснованост.

Съгласно чл. 54д, ал. 5 КСО ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии", ДЗПО и УПФ. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателката законосъобразно е отказано отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО.

Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Този резултат детерминира неоснователност на искането за разноски, заявено от жалбоподателката.

Искането за разноски от ответника по касационната жалба е също неоснователно. От приложеното по делото пълномощно (лист 27 от адм. дело № 14481 / 2012 г. на Върховния административен съд) е видно, че директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Ямбол е упълномощил юрисконсулт А. С. не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на ТП на НОИ, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. С. З. за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на ТП на НОИ, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалия юрисконсулт. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5 / 2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 / 01.11.2012 г. по адм. дело № 184 / 2012 г. на Административен съд Ямбол. ОТХВЪРЛЯ исканията за разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Т.Т.