О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

София, 04.04.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2812 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., чрез адв. З. Л. против решение № 102/15.01.2021 г. по в. гр. д. № 3254/2020 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260261/09.09.2020 г. по гр. д. № 15753/2018 г. на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 15753/2018 г,, с което е отхвърлен предявения от касатора против „ОТП Ф. Б. ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. К. Д. не дължи на „ОТП Ф. Б. ЕАД сумата от 4 388, 65 лв.-главница, ведно със законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2828/2011 г. по описа на Районен съд Варна и е предмет на изп. дело № 2014737041515 по описа на ЧСИ Л. Т., поради погасяването им по давност.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че в конкретния случай не е настъпила перемция по изпълнителното дело и съответно вземането, предмет на принудителното събиране, не е погасено по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ Релевантни ли са досежно прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК действията на длъжника, а не само на взискателя и кой са тези действия; 2/ Представлява ли плащането от страна на длъжника по едно изпълнително дело, действие което е годно да прекъсне 2 годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, или същото е от категорията на изброените от ВКС в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Представлява ли искането на цесионер за конституирането му като взискател вместо цедента действие, прекъсващо преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали това изявление на цедента може да бъде приравнено на молба за образуване на изпълнително дело; 4/ Дали уведомяването на длъжника за сключената цесия има значението на изпълнително действие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 5/ Дали действията на взискателя, изразяващи се в отправяне на молба да не се пристъпва към нови изпълнителни действия с посочване на банкова сметка и искане за спиране на изпълнителното дело, имат значението на изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и 6/ Дали срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК продължава да тече и изтича когато изпълнителното дело е спряно по искане на взискателя при условията на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по жалбата - „ОТП Ф. Б. ЕАД е подал отговор, в който поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение.

С обжалваното решение, при съобразяване на извършените изпълнителни действия по приложеното изпълнителното дело, образувано на 25.10.11 г. по молба на взискателя, а впоследствие прехвърлено на друг ЧСИ и образувано под № 1515/2014 г., въззивният съд е приел, че не се установява да е изтекъл двугодишен период, в която по делото да не са извършвани изпълнителни действия. През конкретно посочения в уточнителната молба от 02.05.2019 г. период /от 22.11.2011 г. до 22.11.2013 г./, за който ищцата твърди, че не са извършвани изпълнителни действия и това е довело до перемиране на изпълнителното дело и съответно е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла към подаване на уточнителната молба, съдът е приел, че такива са извършвани – наложена е възбрана върху недвижим имот, с което действие давността е прекъсната. За последващия период на изпълнителния процес, е приел че са налице действия - запор върху вземания на длъжника по договор за аренда, частични плащания от длъжника по сметка на ЧСИ, сключено извънсъдебно споразумение между длъжника и взискателя за погасяване на задължението на месечни вноски, в резултат на което взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 ГПК, които имат за последица прекъсване на погасителната давност.

С оглед твърденията, изложени от ищцата в уточнителната й молба, че вземането, предмет на принудително изпълнение е погасено по давност и възраженията на ответника, изложени в отговора, че до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС №3/1980 г. е изгубило действие, се прилага именно ППВС №3/1980 г., според което докато изпълнителното производство е висящо, погасителна давност не тече, настоящият състав на ВКС приема, че от значение за конкретния спор е въпросът „прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по който е образувано т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по този въпрос.

Поради изложените съображения, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д. № 2812/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: