О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187гр. София, 04.04.2022 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 12 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КЕМИРА” ООД, представлявано от адв. С. С., срещу решение № 45 от 07.01.2020г. по т. д. № 210/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 893 от 03.05.2018г. по т. д. № 589/2016г. на СГС, ТО, VI-18 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е постановено по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), прекратяване на „КЕМИРА” ООД и същото е осъдено да заплати на банката направените по делото разноски в размер на 30 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск поради липса на предвидените в чл. 517, ал. 4 ГПК предпоставки, обуславящи допустимостта му. На първо място поддържа, че въззивният съд не е съобразил факта на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнителното производство, по което ищецът е овластен да предяви иск, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази връзка сочи, че въззивният съд неправилно е отрекъл задължението си да следи служебно за прекратяване на изпълнителното производство, в рамките на което е предявен искът по чл. 517, ал. 4 ГПК. На второ място твърди, че ищецът „КТБ” АД (н.) е изгубил качеството си взискател по изпълнителното дело, тъй като на 18.09.2017г. е прехвърлил на „Държавна консолидационна компания” ЕАД (”ДКК” ЕАД) вземането си, предмет на изпълнителното дело. В тази връзка намира за неправилен извода на въззивния съд, че спрямо иска по чл. 517, ал. 4 ГПК са приложими процесуалните правила на чл. 226, ал. 1 и чл. 227 ГПК, като твърди, че тези разпоредби не намират приложение в изпълнителното производство, в което не се разглеждат правни спорове. Намира за незаконосъобразно и позоваването от въззивния съд на чл. 429 ГПК, доколкото „ДКК” ЕАД не е конституирано като взискател по изпълнителното дело. Излага и съображения за незаконосъобразност на определението за конституиране на „ДКК” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Твърди още, че постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя да предяви иск страда и от други пороци, които не са взети предвид от въззивния съд. На трето място поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като в първоинстанционното производство са били налице основанията за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 9770/2017г. на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, образувано по жалба срещу постановлението за овластяване на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК, с влязъл в сила съдебен акт. Излага и подробни съображения за неправилност на въззивния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – поради недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Довода си за вероятна недопустимост касаторът обосновава с посочените по-горе твърдения: поради произнасяне по недопустим иск с оглед липсата на предпоставките на чл. 517, ал. 4 ГПК (прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство, загубено качество на взискател на ищеца по делото, неправилно конституиране на „ДКК“ ЕАД като трето лице-помагач на ищеца и наличие на пороци на постановлението на овластяване на взискателя), както и поради наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Оплакването си за очевидна неправилност касаторът обосновава с твърдение за постановяване на въззивното решение в явно нарушение на процесуалния закон поради прилагане в настоящото производство на правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК; поради несъобразяване на обстоятелството, че дружеството е променило правноорганизационната си форма от ЕООД в ООД, преди да узнае за съществуването на образувано съдебно производство по чл. 517 ГПК, което лишава ищеца от право да иска прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 4 ГПК; поради неправилно тълкуване на значението на Справка за кредитополучател № БНБ-24185/22.02.2018г., издадена от БНБ; поради незаконосъобразност на извода за непротивопоставимост на вписаните под №2 и №3 запори върху дяловете на „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД в „Кемира“ ООД по искове на КПКОНПИ; поради непроизнасяне от въззивния съд по всички възражения на касатора. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск, вкл. и като съобразява всички нови факти и обстоятелства, относими към допустимостта на иска и настъпили след постановяване на първоинстанционното съдебно решение? Твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с определение № 150 от 23.03.2018г. по т. д. № 2783/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 104 от 10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Прекратява ли се ex lege изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ако в продължение на две години взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия по него, респ. настъпването на перемция по изпълнителното дело води до погасяване на правото на иск на оправомощения взискател в производството по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 2/2013г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и определение № 99 от 24.02.2017г. по ч. т.д. № 251/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 77 от 06.06.2012г. по т. д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101 от 25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104 от 10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 76 от 10.07.2014г. по т. д. № 2163/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
3. Наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, представлява ли абсолютна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК? Касаторът твърди противоречие с определение № 99 от 24.02.2017г. по ч. т.д. № 251/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 77 от 06.06.2012г. по т. д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101 от 25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104 от 10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 76 от 10.07.2014г. по т. д. № 2163/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
4. Длъжен ли е съдът в хода на производството по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК да проверява предвидените в закона предпоставки за издаване на самото постановление за овластяване от съдебния изпълнител? Твърди се противоречие с определение № 119 от 16.12.2012г. по ч. т.д. № 5524/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
5. Какъв е порокът на съдебното решение, когато в хода на производството пред съда са били налице основанията за спирането му по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но първоинстанционният съд не го е спрял? Касаторът твърди, че като е потвърдил недопустим съдебен акт, въззивният съд е постановил недопустимо решение съгласно ТР № 1/2017г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.
6. Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които са от значение по делото? Твърди се противоречие с решение № 217 от 09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 8 от 20.02.2013г. по гр. д. № 470/2012г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.
7. Основателно ли е прекратяването на дружество с ограничена отговорност на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, когато последното е взело решение за промяна на правноорганизационната си форма чрез приемането на нов съдружник, преди да бъде издадено постановление за овластяване, респ. когато заявлението за тази промяна е подадено в АВ – ТРРЮЛНЦ, преди дружеството да узнае за съществуването на производство срещу него по чл. 517, ал. 4 ГПК?
8. Намира ли приложение правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК в производство по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, включително и когато приобретателят на правото не е взискател по изпълнителното дело?
9. Наличието на обезпечителен запор по ЗОПДНПИ (отм.) /ЗПКПКОНПИ в полза на КОНПИ/КПКОНПИ върху дяловете на длъжника в дружеството, чието прекратяване се иска, преди този, наложен от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, явява ли се пречка за издаване на постановление за овластяване на взискател, респ. за редовното провеждане на делото по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК?
Касаторът твърди, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С молба от 15.06.2020г. касаторът е направил искане за спиране на настоящото дело до приключване на производството за отнемане на незаконно придобито имущество по гр. д. № 3406/2016г. на СГС, I-15 състав.
С молба от 18.02.2021г. касаторът е посочил, че срещу него е образувано производство по несъстоятелност по т. д. № 1500/2020г. на ВКС, ТК, VI-10 състав, като по делото е постановено решение № 260490 от 04.12.2020г., с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност и е обявена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г. Поради това прави искане за прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност – за спиране на същото на основание чл. 637, ал. 1, изр. 1 ТЗ.
Ответникът „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представляван от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Намира за неоснователен довода за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че всички предпоставки за допустимост на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК са били налице към момента на предявяването му; че твърдението за наличие на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство е невярно; че разпоредбата на чл. 226 ГПК е приложима и в настоящото производство, както и че не е било налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че липсва и очевидна неправилност на въззивното решение. По отношение на поставените правни въпроси намира, че: 1/ по първите четири въпроса въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС; петият въпрос е неотносим към производството; шестият въпрос е поставен във връзка с необсъждане от въззивния съд на доводи и възражения, които нямат значение за делото; по последните три въпроса не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третото лице – помагач „Държавна консолидационна компания” ЕАД, представлявано от адв. А. А. и адв. Е. Е., оспорва касационната жалба. Оспорва оплакването за недопустимост на въззивното решение, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като: самото участие на взискателя в процеса по предявения иск поддържа висящността на изпълнителното дело; не е налице основание да се отрече приложимостта на чл. 226 ГПК в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК; не е налице порок, свързан с конституирането му като трето лице-помагач; не са налице твърдените пороци на постановлението за овластавяне на взискателя. Намира за неоснователен и довода за очевидна неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи, че: по първите четири въпроса не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС; петият въпрос се явява неотносим, тъй като не е било налице висящо преюдициално производство; по шестия въпрос също липсва противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения, които са от значение за делото; по отношение на последните три въпроса не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва неяснота на закона.
Ответникът и третото лице – помагач оспорват и искането за спиране на производството на основание чл. 229, т. 4 ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор по ЗПКПКОНПИ, тъй като е недопустимо в касационната инстанция спиране на производството на посоченото основание и тъй като липсва твърдяната преюдициалност.
Ответникът „КТБ” ЕАД (н.) оспорва и искането за прекратяване, евентуално – спиране, на настоящото производство поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на ответника по иска – касатор в настоящото производство. Поддържа, че постановеното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с въззивна жалба от него и от третото лице-помагач.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че фактическият състав на регламентираното в чл. 517, ал. 4 от ГПК потестативно право включва кумулативното наличие на два последователно осъществени елемента: вписване на запор върху дяловете, формиращи капитала на дружеството, по реда на ал. 1 на същата разпоредба по неговата партида в търговския регистър при Агенцията по вписванията и овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяването на конститутивния иск, с който това право да бъде съдебно упражнено. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява качеството на взискател на въззиваемата страна „КТБ” ЕАД (в несъстоятелност) - ищец по предявения, по изп. д. № 20158440403715 по описа на ЧСИ с рег.№ 844, образувано срещу длъжника „Х. И. Б. АД въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2015 г. по гр. д.№ 44882/2015 г. по описа на Софийския районен съд, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата дата, която е стабилизирана. Приел е, че към датата на предявяване на иска - 27.01.2016 г. длъжникът по изпълнението е едноличен собственик на капитала на дружеството, разпределен на 50 дяла, всеки от които на стойност от 100 лв., както и че на 16.12.2015 г. по партидата на „Кемира“ ООД в търговския регистър е вписан в полза на взискателя „КТБ” ЕАД (н.) запор върху дружествените дялове, формиращи капитала на дружеството, а на 26.01.2016 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е овластил банката да предяви иск за прекратяване на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът „Х. И. Б. АД, т. е. фактическият състав на овластителното правоотношение, обуславящо допустимостта на предявения иск, е осъществен в предписаната от процесуалния закон поредност.
Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че предпоставките за надлежно упражняване правото на иск следва да бъдат преценявани с оглед нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, а не на ал. 4, тъй като със заявление А4 № 20160205180251 от 5.02.2016 г., подадено в търговския регистър преди получаването на препис от исковата молба от страна на ответника на 10.02.2016 г., въз основа на решение на принципала от 22.01.2016 г. и решения на общото събрание от 5.02.2016 г. е направено искане за вписване на увеличение на капитала на дружеството от 5000 лв. на 55 000 лв. чрез приемане на нов съдружник, който е поел увеличените дялове и за промяна на правноорганизационната му форма, в резултат на което „Х. И. Б. АД притежава по-малко от 10 % от капитала на „Кемира“ ООД. Изложил е съображения, че практическата разлика между двете хипотези - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 от ГПК, е в изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517 ал. 3 от ГПК и издаването на овластителното постановление след изтичане на относително определения 3-месечен срок от това. Посочил е, че в предметния обхват на нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК са само случаите, при които към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение върху тях дяловете, формиращи капитала на дружеството с ограничена отговорност, принадлежат на различни лица, но не и хипотезата, при която длъжникът по изпълнението е едноличния собственик на капитала на дружеството. Позовал се е на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е приел, че в случая вписването на увеличението на капитала на „Кемира“ ООД чрез приемане на нов съдружник и преобразуването на дружеството в ООД е вписано на 11.02.2016 г. след предявяването на иска по делото на 27.01.2016 г. и след връчване на дружеството на препис от исковата молба на 10.02.2016 г. Посочил е, че промяната в правноорганизационната форма на ответното дружество, настъпила след предявяването на иска и след връчване на препис от исковата молба, няма за последица изменение в субективната му идентичност като правен субект, което да налага спазване на изискванията по чл. 517, ал. 3 от ГПК за неговото предявяване, като в този случай не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това – новият съдружник не е длъжник на ищеца– взискател в изпълнителното производство.
Въззивният съд е преценил като неоснователен и довода на жалбоподателя, че с извършеното след предявяване на иска прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20158440403715, на третото лице-помагач „Държавна консолидационна компания” АД с цесионния договор от 18.09.2017 г. е отпаднало и качеството на „КТБ” АД (н.) на взискател, а оттам и активната му легитимация за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Приел е, че е налице хипотеза на прехвърляне на спорното право в течение на производството, при което по силата на закона - чл. 226, ал. 1 от ГПК делото продължава своя ход между първоначалните страни, като прехвърлителят притежава самостоятелна процесуална легитимация за защита на материалното право, без да е негов носител, в качеството на процесуален субституент на приобретателя, действайки при условията на процесуална суброгация. Посочил е, че предмет на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК не е съществуването на вземането, предмет на изпълнителния лист, а потестативното право на взискателя да се удовлетвори от стойността на собствените на длъжника дялове в ответното търговско дружество, чрез насочване на изпълнението върху тях в последващото прекратяването му ликвидационно производство по чл. 266 и следв. от ГПК. Изъкнал е, че извън особените предпоставки, обуславящи неговата допустимост, и независимо от ограниченията относно способите за защита на ответника по същество, производството по конститутивния иск се развива по общия ред, поради което няма основание да се отрече приложението на чл. 226 от ГПК при прехвърляне на вземането, предмет на принудителното изпълнение след неговото предявяване. Намерил е, че това следва и от субективните предели на изпълнителния лист, очертани в нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, включващи и частните правоприемници на взискателя, които могат да искат изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, без да е необходимо да повтарят от свое име процесуалните действия, извършени от праводателя им по събиране на вземането, включително и тези по предявяване на иск за прекратяване на дружеството с оглед удовлетворяване от стойността на дяловете на съдружника-длъжник в последващо ликвидационно производство.
Във връзка с оплакването за несъобразяване от първоинстанционния съд на действието на вписания в полза на КОНПИ втори по ред запор върху дяловете на „Х. И. Б. АД в „Кемира“ ООД, предхождащ вписания под № 4 в полза на ищеца, което според жалбоподателя обуславя нищожност на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване на ищеца за предявяване на иска, въззивният съд е изложил съображения, че последица от запора върху дяловете на длъжника в търговско дружество е забраната за извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника - титуляр с тях, респ. установената в чл. 54 от ЗОПДНПИ от 2012 г. относителна недействителност на такива действия по отношение на държавата, ако бъдат извършени след неговото вписване, но наложеният запор не препятства упражняването на правото на други кредитори на същия длъжник да предприемат действия по насочване на изпълнението върху дяловете от капитала на дружеството - трето задължено лице, включително и да предявят иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Посочил е, че наличието на предходен запор, вписан в полза на друг кредитор, не опорочава издаденото от съдебния изпълнител овластително постановление за предявяване на иска, нито представлява отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за допустимостта на иска за прекратяване на дружеството.
Въззивният съд е обсъдил представената по делото справка, съставена по данни от Централния кредитен регистър при БНБ, сочеща липсата на непогасени задължения на „Х. И. Б. АД по договора от 8.12.2011 г., и е приел, че акумулираната в регистъра информация е адресирана към третите лица, които осъществяват кредитна дейност, с оглед осведомяването им за т. нар. „кредитна биография“ на длъжника, но е непротивопоставима на кредитора по конкретна банкова сделка в отношенията му с длъжника по нея.
По довода на жалбоподателя за перимиране на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с твърдението, че по него не са били извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 31.05.2016 г., въззивният съд е изтъкнал, че релевантна за прекратяването на изпълнителното производство по право като начален момент на течение на перемпторния двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е датата на последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по него, с оглед процесуалната му активност за поддържане на неговата висящност, а не тази на извършването на такова действие от страна на съдебния изпълнител. На второ място е приел, че този довод е преклудиран съобразно чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като не е наведен своевременно в първоинстанционното производство и не се касае за новонастъпил след неговото приключване факт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Независимо от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, касационно обжалване се допуска и при вероятност обжалваното решение да е недопустимо, какъвто довод се поддържа от касатора. Във връзка с искането за прекратяване на настоящото производство и обезсилване на постановените по делото решения поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Кемира” ООД, направено с молба на касатора с вх. № 1397 от 18.02.2021г., настоящият състав констатира следното:
С решение № 260490 от 04.12.2020г. по т. д. № 1500/2020г. на СГС, ТО, VI – 10 състав е обявена неплатежоспособността на „Кемира” ООД, определена е началната дата – 31.12.2017г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. При извършена в сайта на Софийски градски съд справка за хода на делото се установява, че срещу така постановеното решение са били подадени въззивни жалби от „Държавна консолидационна компания” ЕАД и от „КТБ” АД (н.), които са били оставени без разглеждане от Софийски апелативен съд с определение от 26.04.2021г. по т. д. № 282/2021г. и с определение от 20.10.2021г. по т. д. № 2023/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на това определение. При справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Кемира” ООД (н.) се установява, че с решение № 261288 от 03.09.2021г. по т. д. № 1500/2020г. на СГС, ТО, VI – 10 състав дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му.
При така установените обстоятелства и при съобразяване на предмета на настоящото производство и търсената с предявения иск защита, както и на разпоредбата на чл. 272а ТЗ, настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение. В решението по чл. 290 ГПК съдът ще се произнесе и по останалите доводи на касатора за неговата недопустимост. Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът „Кемира“ ООД (н.) следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 30 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 07.01.2020г. по т. д. № 210/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
УКАЗВА на касатора „Кемира“ ООД (н.) в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева, като при неизпълнение на указанието в срок производството по жалбата му ще бъде прекратено.
Указанията да се съобщят на касатора „Кемира“ ООД (н.) чрез синдика му В. Г., [населено място], [улица], ет. 2.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Да се изиска от Софийски градски съд информация дали са влезли в сила решение № 260490 от 04.12.2020г. по т. д. № 1500/2020г. на СГС, ТО, VI – 10 състав и решение № 261288 от 03.09.2021г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: