Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Й. срещу въззивно решение № 43/10.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2288/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260842/08.02.2021 г. по гр. д. № 5217/2019 г. на СГС за отхвърляне на предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в размер 100 000 лв. – частичен иск0 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 28.01.2018 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Предявеният иск се счита за основателен и доказан в заявения частичен размер от 100 000 лв.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Как следва да се извърши преценката за достоверност, съответно недостоверност на разнопосочни свидетелски показания – чрез тяхната съпоставка с абсолютно доказани факти и обстоятелства или по вътрешно убеждение на съда, изградено въз основа на индиции и предположения за осъществили се такива /за приложението на чл. 172 ГПК/?“

2. „При липса на категорични данни относно факти от предмета на доказване допустимо ли е съдът да приеме наличието им, ако този му извод не е логическа последица от конкретните фактически условия /за приложение на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК/?“

Заявява се становище, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II г. о., решение № 60173/2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на I г. о. По втория въпрос се твърди отклонение от приетото с решение № 27/2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на IV г. о., решение № 1/2019 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на II г. о. и решение № 18/2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г. на I г. о. на ВКС.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде уважен до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация [община] е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че не е налице соченото от касатора законово основание за достъп до контрол по същество на въззивното решение. Поддържа се, че касаторът бланкетно се позовава на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от С. Г. Й. срещу „Евроинс“ АД и [община], посочени като евентуални ответници, искови претенции по чл. 432 КЗ и чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в размер 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие самокатастрофа, настъпила на 28.01.2018 г.

След подадена жалба срещу решението на Софийски градски съд само в частта, с която е отхвърлен иска срещу [община], с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил акта на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за установено настъпването на тежки увреждания, довели до ампутация на горен ляв крайник на С. Й. вследствие на самокатастрофа. Приел е и, че пътният участък, на който е станал инцидентът, се поддържа от [община]. Отграничил е като спорен въпросът относно обстоятелството дали установените вреди са причинени в резултат на състоянието на пътното платно и дали същото е било заледено, съответно противоправно непочистено и необезопасено от отговорните за това служители на [община]. В тази връзка въззивният съд е обсъдил приетите по делото две единични и една комплексна експертиза, показанията на разпитаните свидетели, представената метеорологична справка от НИМХ, както и справка, издадена от органите по контрол за движение по пътищата. Дал е вяра на показанията на свидетеля К. П. като е преценил, че те се явяват подкрепени от справката на НИМХ, указваща, че на 28.01.2018 г. температурите са били положителни и не е имало никакви валежи, съответно пътната настилка е била суха, което от своя страна не предполага изпълнение на задължение за почистване и опесъчаване на пътното платно от служители на [община]. Достигнал е до извод, че ищецът е управлявал автомобила след употреба на алкохол без свидетелство за правоуправление и при многократни санкции за нарушение правилата за движение. Относно скоростта, въпреки липсата на точни данни, съдът е приел, че тя е била над разрешената за населено място /50 км/ч/ и съществено надвишаваща критичната за преодоляване на завой дори при сух асфалт. Именно поведението на ищеца е станало причина за реализиране на ПТП. Решаващият състав е приел, че възражението за съпричиняване е било своевременно релевирано – в първия възможен момент след приключване на досъдебното производство и снабдяване на ответника с необходимите доказателства.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос е обусловен от несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля К. П. относно състоянието на пътната настилка към датата на инцидента вместо тези на свидетелите Г. и Ц. – приятел и баща на ищеца, както и твърдението, че са останали необсъдени показанията на свидетеля М.. Формулираният от касатора въпрос не отговаря на характеристиката правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като цели обсъждане на доказателствата. В производството по селекция на касационните жалби обаче не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Обратно на твърденията в касационната жалба показанията на свидетелите Г., М. и Ц., които са посочили, че пътната настилка е била хлъзгава и заледена, не са неглижирани от въззивния съд, а са намерили място в мотивите на решението. Съдът не ги е кредитирал поради обстоятелството, че те се явяват в противоречие с обективните данни, предоставени от НИМХ, указващи липса на валежи и предпоставки за заледяване на асфалта.

Вторият въпрос е продиктуван от изопаченото възприемане на мотивите, изложени във въззивния акт. След като е приел, че пътната настилка е била суха съдът логично е кредитирал заключенията на експертите в онези техни части, в които са дали вероятна скорост на лекия автомобил преди инцидента в условията на незаледен и хлъзгав асфалт. Заключенията в тази им част обективират съвпадащия извод, че единствената причина за самокатастрофата е била несъобразената с пътните условия скорост на водача. Следователно, поставеният въпрос не кореспондира с решаващите изводи на съда и също не може да удовлетвори общия селективен критерий за достъп до касационен контрол, указан в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д, №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/10.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2288/2021 г. на Апелативен съд София на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на [община] сума в размер на 200 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.