№ 1939

София, 03.07.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 2476 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. М. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 19264 от 11.11.2022 г. (с погрешно посочена от жалбоподателя дата 16.11.2022 г.) по невлязло в сила въззивно решение в частта за разноските.

Частното производство пред ВКС е образувано след като Апелативен съд - София, на когото е била изпратена частната жалба е приел, че не е функционално компетентен да я разгледа и е прекратил образуваното пред него ч. гр. д. № 373/2023 г., изпращайки го за произнасяне по гр. д. № 4436/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.

Апелативният съд е мотивирал този извод, изхождайки от мотивите на две тълкувателни решения на ВКС. Посочил е, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато разглежда делото, въззивният съд упражнява правомощията си на въззивна инстанция, като се произнася по допустимостта и основателността на въззивната жалба, събира допустимите доказателства при спазване на ограниченията по чл. 266 ГПК и се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Разглеждането на делото от въззивната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт. Когато въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпила срещу въззивното решение касационна жалба, респективно частна касационна жалба срещу въззивно определение, той не разглежда делото в качеството си на въззивна...