№1923

гр. София, 29.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 1691 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрк. Л. Ч. – К., срещу определение № 102 от 13.01.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2733/2022 г. на Апелативен съд – София. С последното е потвърдено определение № 263038 от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3091/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Разликата от 923, 88 лв. между размера на присъденото по делото адвокатско възнаграждение и размера на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция /ДВ бр. 41 от 23.05.2017 г./, обуславя ли извод за липса на прекомерност на възнаграждението?“; 2/ „При релевирано възражение за недоказаност на заплатеното адвокатско възнаграждение, фактурата и платежното нареждане, в което същата е вписана, удостоверяват ли действително заплащане по банков път на уговореното между страните адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ?“; 3/ „Длъжен ли е съдът да направи обоснована преценка на фактическата...