Производство по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Б. Г., с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с искане за освобождаване от такси и разноски в касационното производство.

В подадената преди това молба от насрещната страна „У. Б“ АД се поддържа, че в случай на подаване на молба от Д. Б. Г. за освобождаване от такси и разноски, искането е неоснователно, тъй като тя получава трудово възнаграждение в размер на 1200лв. по действащ трудов договор с „Азалия“ ЕАД, имала е трудов договор със същия работодател и през 2022г., и получава и пенсия в размер на 465.51лв.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

С определение от 14.04.2021г. по т. д.№ 1395/2019г. на ОС - В. Д Б. Г. е освободена, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, от внасянето на част от дължимата ДТ за въззивно обжалване, а за останалата част искането за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване е оставено без уважение.Видно от мотивите на определението от 14.04.2021г., въззивният съд е приел за установено от представените от молителката декларации, че средномесечният й доход за периода 03.2020г. – 03.2021г. е в размер на ок. 480лв. общо от пенсия и трудово възнаграждение, а от извършените служебни справки е установил, че върху притежаваните 1/3 ИЧ от поземлен имот от 413 кв. м в м. „С. Н 500“, [населено място] и построените в него самостоятелни обекти с площи от 19.11 кв. м, 19.72 кв. м, гараж и офис е наложена възбрана по изп. д.№ 630/2019г. на ЧСИ П. И..

Видно от представената пред касационната инстанция декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК отм.. 06.2023г. доходите на молителката са се увеличили като абсолютно число, като получаваната от нея пенсия е в размер на 476.84лв., при 328.76лв. към февруари 2021г., а трудовото й възнаграждение е в размер на 1200лв., при 582.29лв. през октомври 2020г. Наред с това, молителката е декларирала, че разполага с месечен доход в размер на несеквестируемия, тъй като част от дохода й от трудово възнаграждение се удържа по образуваното срещу нея изпълнително дело.

Дължимата ДТ по чл. 18, ал. 2 т. 2 Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 2041.35лв., която е внесена от молителката.

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати, като преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. В мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №

6/06.11.2013г. по тълк. д.№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС е посочено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата; При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата.

Подадената молба, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е допустима, тъй като въззивният съд е постановил отказ за освобождаване от заплащане на част от дължимата ДТ за въззивно обжалване и обективно от представената декларация за СИС се констатира промяна на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователна.

При съпоставяне на имущественото състояние на молителката с размера на дължимата ДТ по делото в размер на 2041.35лв., която при това е и внесена, се налага извод, че към настоящия момент молителката не е материално затруднена по начин, че без освобождаване от ДТ няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото.

Поради изложеното, молбата, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, се оставя без уважение.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на Д. Б. Г., с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от такси и разноски по т. д. № 2043 по описа за 2022г. на ВКС.

Да се уведоми молителката.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: