РЕШЕНИЕ

№Ж264/2012г.

гр. София, 14.02.2013г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: В. Ш. и членове: К. Д. В. Е. и В. Ц. в открито заседание, проведено на 23.01.2013г. (Протокол №2), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж264/27.08.2012г. от Х.П.Ч. срещу[Фирма 1].

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят посочва, че на 22.08.2012г. е бил потърсен по телефона от лице, представило се за служител на „С.Г.Г.” ООД, който го е уведомил, че има неплатени задължения към В., които следва незабавно да ги заплати. Г-н Х.П.Ч. твърди, че е ползвал стационарен телефонен номер към[Фирма 1], но езаплатил всичките си задължения през 2007г.

Счита, че дружеството[Фирма 1] е злоупотребило с личните му данни, като ги е предоставило на фирмата за събиране на вземания, тъй като тези действия са извършени без неговото знание и съгласие. М. К. с оглед правомощията си да предприеме необходимите действия по случая.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават[Фирма 1] и „С.Г.Г.” ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството[Фирма 1] е издадено Удостоверение №14414. На „С.Г.Г.” ООД е издадено Удостоверение №52178. Заявени са три регистъра: “Персонал”, „Длъжници” и “Клиенти. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.

В редовно заседание, проведено на 21.11.2012г., Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 23.01.2013г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Х.П.Ч. и ответни страни–[Фирма 1] и „С.Г.Г.” ООД в качеството им на администратори на лични данни.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата с писмо, изх.№П4588/19.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, от Х.П.Ч. е изискана информация дали е сезирал прокуратурата или други органи по случая, както и да предостави относими към случая доказателства (ако разполага с такива). В допълнение с вх.№П 4837/26.09.2012г., Х.П.Ч. потвърждава, че от фирмата за събиране на вземания е получавал обаждания за периода от м. август до 27.09.2012г. Посочва, че по случая е подал жалба и до Комисията за защита на потребителите.

В проведен разговор по телефона (Протокол с вх.№ПР-13/21.01.2013г.), Х.П.Ч. заявява, че от близо 20 години ползва телефонен номер 054 878718, като е заплащал редовно сметките си за ползваните услуги. Твърди, че през 2007г. е прекратил ползването на посочения телефонен номер.

В условията на служебното начало с писмо с изх.№П4647/20.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружеството[Фирма 1] е уведомено за образуваното в КЗЛД административно производство, и на основание чл.36 от АПК е указано в срок да предостави писмено становище по жалбата, както и относими към случая доказателства.

В отговор, с писмо, вх.№С490/28.09.2012г., от[Фирма 1] е получено становище, в което се сочи, че жалбоподателят е бил титуляр по договор за фиксирана гласова услуга, прекратен през м. август 2007г. За периода от 09.06.2007г. до 05.02.2008г. е натрупал месечни сметки по фактури, които не е заплатил, поради което задължението му е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД заедно с всички документи по дълга. Към становището не са приложени доказателства, тъй като се твърди, че дружеството[Фирма 1] е предоставило договора с жалбоподателя, както и месечните фактури на „С.Г.Г.” ООД за целите на сключения договор за цесия.

Към писмото е приложено копие на Пълномощно от 06.12.2010г. на Б.И.

С писма с изх.№П-6299/22.11.2012г. и №П-6211/27.11.2012г. на Председателя на КЗЛД, от „С.Г.Г.” ООД и повторно от[Фирма 1] са изискани заверени ксерокопия на договор, сключен между двете дружества, договор с жалбоподателя и доказателства за наличието на неизплатени негови задължения.

С писмо с вх.№П-6388/28.11.2012г., от[Фирма 1] са депозирани заверени ксерокопия на: 9 броя фактури за задължения на Х.П.Ч.; Договор №30837/27.04.2012г. за прехвърляне на вземания и Пълномощно от 06.12.2010г.

От „С.Г.Г.” ООД е получено становище с вх.№С-662/03.12.2012г., в което се сочи, че по силата на договор за цесия с[Фирма 1], дружеството изкупува и събира просрочени и неизплатени задължения от абонати на мобилния оператор, в т. ч. и на жалбоподателя. За целта г-н Х.П.Ч. е бил надлежно уведомен за сключената цесия, както и за конституирането на нов кредитор на неговото задължение.

В Молба– становище с вх.№С-47/23.01.2013г., депозирана от „С.Г.Г.” ООД се сочи, че по силата на договора за цесия дружеството изкупува и събира просрочени и неплатени задължения от абонати на[Фирма 1]. Задължението, което жалбоподателят не е заплатил е прехвърлено към „С.Г.Г.” ООД и е било част от предмета на цесията, за които действия е бил надлежно уведомен. Към молбата са приложени копия на: Пълномощно от[Фирма 1]; Уведомление за цесия и Уведомление от „Д.С.” ООД.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 23.01.2013г. (Протокол №2), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят, както и от „С.Г.Г.” ООД не се явяват и не изпращат процесуални представители.[Фирма 1] се представлява от юрк. Б.И. с пълномощно по преписката. Юрк. Б.И. потвърждава, че жалбоподателят е бил титуляр на договор за стационарен телефон, но поради прехвърляне на задължението му, цялата документация е предадена на „С.Г.Г.” ООД, вкл. и договора.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

Жалбата е насочена срещу неправомерното разпространяване на личните данни на Х.П.Ч. от[Фирма 1] на трети лица. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. От[Фирма 1] се сочи, че жалбоподателят е бил страна по договор за фиксирана гласова услуга с номер *****, но към жалбата не е приложен договор, тъй като е предоставен на „С.Г.Г.” ООД с оглед сключения договор за цесия. Видно от фактурите, както и от извлеченията на месечните сметки,[Фирма 1] обработва свързаните с жалбоподателя лични данни. Х.П.Ч. не оспорва факта, че е бил абонат на[Фирма 1], ползвал е услуги и е заплащал сметките си за тях, от което следва извода, че е налице изричното му съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД операторът да обработва личните му данни за целите на договора.

Общите условия на[Фирма 1], които са неразделна част от всеки индивидуален договор, публикувани и общодостъпни на интернет страницата на дружеството на адрес: www/btc.bg, имат действие спрямо всички потребители на услуги, предоставяни от[Фирма 1]. В Общите условия се съдържа изричен текст, съгласно който в случай, че в 10-дневен срок абонатът не заплати за ползвани услуги,[Фирма 1] спира предоставянето на услугите. Съгласно т.11.3. от посочените условия, абонатът се счита информиран, че[Фирма 1] може да събира, да обработва, както и да предоставя личните му данни за целите на събиране на дължими от него суми. Поради неплащане на сметки за периода от м. юни 2007г. до м. февруари 2008г., Х.П.Ч. е натрупал задължение в размер на 56.61лв., което е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД по силата на договор за цесия от 27.04.2012г. Налице е хипотезата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, съгласно която допустимо е обработване на лични данни, когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което данните се отнасят е страна, какъвто е настоящият случай. От анализа на събраните в хода на административното производство доказателства е установено, че обработването на личните данни на г-н Х.П.Ч. от страна на[Фирма 1] е правомерно, при наличието на условията за допустимост, съдържащи се в чл.4, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗЛД.

Дружеството „С.Г.Г.” ООД в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, е задължено да обработва личните данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка. Видно от Уведомление за цесия, адресирано до Х.П.Ч., дружеството обработва личните данни на жалбоподателя. Този факт се потвърждава и в становище с вх.№С-47/23.01.2013г. от „С.Г.Г.” ООД, в което се посочва, че неплатеното задължение на г-н Х.П.Ч. е прехвърлено от[Фирма 1], ведно с цялата документация и е било част от предмета на цесията. Безспорно в случая е, че „С.Г.Г.” ООД обработва личните данни на Х.П.Ч. Въпреки указанията на административния орган, предоставената възможност и многократното изискване на договора, чийто титуляр е Х.П.Ч. (писма с изх.№П-6210/22.11.2012г. и №П-6237/23.11.2012г. на Председателя на КЗЛД, както и писма на електрония адрес на „С.Г.Г.” ООД), същият не е предоставен. Тежестта на доказване е на страната на „С.Г.Г.” ООД, но в хода на административното производство администраторът на лични данни не доказа, че обработва, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, свързаните с жалбоподателя лични данни при наличие на поне едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, съдържащи се в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на[Фирма 1] и основателна– по отношение на „С.Г.Г.” ООД.

При определяне размера на административното наказание Комисията за защита на личните данни взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание не е първо за дружеството „С.Г.Г.” ООД, както и факта, че с действията са увредени правата по Закона за защита на личните данни на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7, чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

РЕШИ :

1. Оставя без уважение жалба с рег.Ж264/27.08.2012г., подадена от Х.П.Ч. срещу[Фирма 1].

2. Уважава жалба с рег.№Ж264/27.08.2012г., подадена от Х.П.Ч. срещу „С.Г.Г.” ООД.

3. Налага на „С.Г.Г.” ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул. *****, представлявано от С.И.Ц., административно наказание - имуществена санкция в размер на 23000лв. (двадесет и три хиляди лева) затова, че дружеството „С.Г.Г.” ООД в качеството си на администратор на лични данни обработва личните данни на Х.П.Ч. без наличие наусловие за допустимост за обработване на личните му данни, с които действия е нарушен чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1431, бул.“Акад. И. Г. №15 или преведена по банков път:

Банка БНБ– ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

В. Ш. /п/

К. Д. /п/

В. Е. /п/

В. Ц. /п/